Езерото

Когато Дрейк показа снимката на Алис,жената започна да се смее.Мъжът я попита защо го прави,а тя отвърна:
-Помолих да не ме снимаш,но ти май си знаеш своята!Може ли фотоапарата замалко?-Алис го изгледа миловидно,а събеседника и с подозрение,но все пак и го даде.Тя го взе и макар да знаеше,че мъжът го очаква,го снима.Приближи се по близо до него и му показа снимката с думите:
-Е,какво мислиш?Много си фотогеничен нали?-Жената се засмя...

Алис се усмихна и отвърна:
-Искам да се снимаме двамата!Има ли някаква възможност?-Тя погледна с миловидния си поглед и изчака отговор...

Алис се приближи до Дрейк готова за снимка,когато в последния момен тя се обърна към него и го целуна по бузата.Чу се звук от фотоапарата и когато Дрейк и показа снимката и я погледна в очите,професорката не се сдържа и този път го целуна по устните:
-Извинявай!-Каза тя и продължи:
-Попринцип не правя така,но ти ми влияеш някакси...и аз незнам как!!!-Тя млъкна и изчака безмълвния Дрейк да каже нещо...

Алис стоеше срещу Дрейк очудена и незнаеше какво да каже.Тя си мислеше за него,за Джейсън,който беше доста далеч,но накрая тя отвърна:
-Дрейк...ти си много мил,сладък и невероятен мъж,а аз не те заслужавам,а и има един мъж на име Джейсън с който имах кратка авантюра,но въпреки всичко и ти плени сърцето още откакто те видях.И аз те обичам!!!...

Алис застина при думите.Тя обичаше и двамата.Джейсън и беше една от първите сериозно,доколкото може да се каже,връзки,но Дрейк беше мил и добър,а и беше по близо до нея,затова тя без съмнение отвърна само с една дума:
-Теб!-Според нея това обясняваше всичко...

Алис се зачуди за момен!След което отговори:
-На теб какво ти се прави?-Алис хвана Дрейк за ръката и седна на земята до него...

Алис се засмя,след което отговори:
-С удоволствие,но първо трябва да се преоблека,затова какво ще кажеш да се срещнем тук след 15 минути?-Професорката стана от земята,а след нея и Дрейк.Той не беше много по-висок от нея,затова не и се налагашр да застава на пръсти за да го целуне.Тя просто си повдигна главата,прегърна го през врата и страстно го целуна...

-И ти на мен!!!-Алис го прегърна,след което се обърна и замина...

Времето беше хубаво и слънчево.нямаше какво да правя затова взех една книга,която от дълго време исках да прочета но не намирах време и отидох на езерото с мисълта че няма да има никого и ще мога на спокойствие да седна и да почета.За жалост обаче не беше така.Група момчета се пръскаха.Хвърляха вода сигурно чак до небето.Бяха като бебета.това обаче нямаше да провали моите планове.Седнах и започнах да чета когато усетих как едно шише вода се стовари върхо главата ми. Направо бях бясна,освен че аз бях мокра книгата бе станала направо на парцал.
-Хей защо не внимаваш малко,а?

Докато с група приятели се пръскахме на езерото аз без да исках умокрих едно момиче.Не исках но не беше голямо чудо,дори не му обърнах внимание докато не ми извика:
-Хей защо не внимаваш малко,а?
*обърнах се* Извинявай де,не съм искал! *ухилих се, а тя ме изгледа строго.*
-Добре де не съм искал! *отидох при нея* Извинявай!Аз съм Джош.

-Мислиш ли че ме интересува кой си? *направих пренебрежителна физиономия* Подразни ме начин по който се държеше.
-А ти няма ли да ми кажеш коя си?
-Не, не смятам да ти казвам аболютно нищо! Джоши отивай да си играеш с малките си приятелчета! *засмях се и седна отново*

-Аа не ме наричай Джоши! *засмях се и седнах до нея*
-Кой ти е позволил да сядаш тук?
-Това е езерото не помниш ли?Никой не трябва да ми позволява!*засмях се*
-О нима? *въкликна тя*
-Аха! (поклатих глава аз)
-Добре тогава за да сме квит... *замисли се тя* получаваш това *също ме умокри!
-Хей аз бях най-сух! (засмяхме се) Но все още не сме квит!
-И защо?
-Не знам името ти!

След като го умокрих хубавичко той отново попита за името ми:
-няма да ти го кажа не разбрали? *засмяхме се*
-Добре тогава от кой дом си? Аз съм от Слидерин!
-Личи ти! *засмяхме се* Аз съм от Рейвънклоу!

-Добре тогава!Щом няма да ми кажеш името си ще те наричам Рейвънклоу!
-Хей това глупаво! *засмяхме се*
-Знам,опитвам се като знаеш че някой ще ти казва така да ми кажеш името си!
-Ахааа

Погледнах си часовника.Беше станало учудващо късно.
-Добрее време е вече да си ходя,а и взе да става студено!
-Ще се виждаме нали? *ухили се широко*
-Надявам се не! *засмяхме се* изправих се и тръгнах. по едно време се замислих обърнах се и му извиках
-Хейли!Хейли Улиамс! *усмихнах се и продължих пътя си*

Кейт се приближаваше към езерото, загледана в кристалните води и хипнотизирана от планините зад него. Не идваше за пръв път, но винаги се изумяваше от красотата на природата. Тя беше донесла със себе си книга, искаше да поразпусне, затова постели одеялото си под едно дърво и седна. Разтвори книгата си и зачете.

п.с. Извинявай за огромното закъснение, имах работа със сестра ми.

Дерек отиде до езерото. Щом пристигна той се огледа....-Ох, въобще не се е променило!-каза той... Огледа се. Под сянката на едно дърво седеше едно момиче-Кейт. С нея не се бяха виждали от сума ти време. - Хей, Кейт!- извика момчето. Тя се беше залисала в книгата си и в първия момент не му обърна внимание...

След продължителната разходка със групичката до Лондон и обиколките по забележителноситте,Крис беше се изтощил доста и затова щом се прибра във училището,реши да отиде до езерото за малко отдих.от доста време не се беше забавлявал така и сега трябваше да се презареди,за да си върне изразходваната енергия.Отеди лянколко минути за преобличане и закуска и бързо се насочи към двора,който беше опустял и не се виждаше жива душа.Сега имаше желанието да се съблече и да се потопи във студено езеро,защото това щеше да му се отрази досат добре.Досега въобще не се беше къпал там,така че щеше да използва възможността,за да го направи.

Първоначално Кейт въобще не обърна внимание, че някой я вика, но след секунда се обърна. Видя ръкомахащия Дерек и се усмихна. Стана от одеялото и се запъти към него.
-Здрастиии! Въъх, откога не сме се виждалии..? Има поне два месеца! - Кейт беше адски въодушевена от срещата с Дерек.
-Как си, при теб има ли нещо новоо?

-Споко!Не викай-почти извиках аз от дървото, на което бях покачен.Скочих от там и отидох при момичето, което ме гледаше, сякаш......-Нали нищо ти няма?-попитах аз-Между другото аз съм Иън. От Хафълпаф съм. А ти?-попитах пак и седнах на тревата....

-Не, но си заслужава да те шпионира човек...Пък и ако бях шпионин щях да мълча като...нали...сещаш се-момичето седна срещу мен и започна да ме гледа. Огледах я и аз-беше хубава.-Ти всъщност какво правиш тук-ще се гмуркаш ли???

-От Англия..-ти?-попитах..-Нали може да поплувам с теб?