Езерото

.....супер!- само това можа да каже Дерек. Целувката с Неси беше чудесна. Прекрасен момент, който те преживяха заедно. - Ъмм... искаш ли да станем.....нали?-попита Дерек. Надяваше се отговорът да беше положителен. Дерек изчака отговора.

Да, бих се радвал да ходя с такова момиче като теб! Дерек целуна Неси страстно и после предложи:-Искаш ли да отидем вкъщи? Там е топло и ще можем да се стоплим. Когато Дерек предложи на Неси заваля силен дъжд. - И да се изсушим. Дерек изчака отговора. Той извади пръчката си надявайки се да я използва за да ги магипортира в дома му.

Тази вечер на Крис му стана доста скучно и самотно да стои сам във общата стая на Грифинодр и реши да се възползва да се поразходи навън.Отдавна не беше ходил момчето до своето любимо място езерото и реши,че е подходящо да се разтовари и да се наслади на прекрасната гледка.Имаше още време до вечерния час,затова облече мантията си и бързо се изниза от помещението.Докато излизаше към двора,по пътя си не срещна никой и можеше да си отдъхне.Езерето беше мястото,където му навяваше много хубави спомени и със носталгия момчето си спомни за всички свой близки хора,който във момента не бяха тук.Крис вече беше стигнал до мястото,когато се закова и видя познаат фигура да сотй на няколко крачки пред него.
Момчето полудя от щастие и със вик на радост извика:
-Професор Кълън- и той със леки насълзени очи,защото учителката му липсваше доста и се разъвлунав като я видя,обаче тъкмо щеше да портегне ръка за поздрав и се стовари на земетя и пир удара като че ли навехна кракът си.

Кристен разказва:
Още не бях огледала навсякъде и реших да изляза. Още не беше се стъмнило. Вдишах дълбоко от чистия въздух. Днес като за първи ден беше супер. Видях толкова много неща, които преди си мислех, че не съществуват. А и се сдобих със сова.
Стигнах до езерото. Беше толкова красиво на залез слънце. Загледах се в пейзажа, докато не чух някакви звуци. Стреснах се и огледах местността. Забеляза две фигури. Май не бях единствената, която се разхождаше наоколо. Реших да се запозная с тях и се приближих.
Едната фигура беше жена. Висока с къса коса. Изглеждаше симпатична, както и момчето до нея. То изглеждаше по-малко. Сигорно, беше в първи курс.
- Добре ли си? - жената попита момчето. Тя му помогна да се изправи.
- Ъ.. Здрасти! - казах аз.

Алис помогна на Крис да се изправи,когато към тях се приближи момиче,което ги поздрави.Алис вдигна глава и се усмихна на момичето,което и се строи познато.В този момент тя се сети,че това е новата ученичка Кристен:
-Здравейте...г-це Стюарт!Очаквахме ви по рано,но важното е,че сте тук.-В същият миг.Крис изохка.Алис му помогна да седне,извади магическата си пръчка,насочи я към глезена на момчето,изрече тихо заклинание и воала...Момчето се изправи,а професорката го попита:
-Добре ли сте г-н Уорън?...

-Много ви благодаря,професор Кълън,че ми помогнахте-каза момчето и леко извика от болка.Много неприятно стана,исках да ви се обадя и от бързане раднах.
-Няма за какво да се притесянваш-обади се непознато момиче,което се присъедини към тях.Знам няколко начина за лекуване,който знам от баба.
Момчето се обърна към нея и със един поглед я прецени.Доста умно и съобразително момиче беше,пък и доста красиво.
-Приятно ми е да се запознаем-каза момчето и подаде ръка-Казвам се Крис Уорън,а ти ?-погледна я той и леко се усмихна въпреки болката във крака.

- Кристен Стюарт! - казах аз и се усмихнах в отговор. Малко се притесних и усетих как бузите ми се изчервяват - Приятно ми е!
- На мен също - отговори Крис - Днес ли пристигна? - попита ме той.
- Да. Цял ден обикалям, за да купя необходимите неща - засмях се леко - Тук е .. интерестно.
- И много красиво - прибави Крис.
- Да - за миг отново погледнах към залеза.
- Аз съм професор Кълън. Ще ви преподавам по Вълшебство. - представи се жената.
Усмихнах се в отговор.
- Най - добре да се пребираме преди да се е стъмнило, а след малко ще е време за вечеря. - съобщи професор Кълън.
- Добре - казахме едновременно с Крис. Тръгнахме към училището.

Алис много се зарадва за новата ученичка:
-Как мина пътуването ви г-це? Вие откъде сте? А семейството ви?-Алис се бе заплеснала с въпроси само към Кристен,когато изведнъж се сети за родителите на Крис:
-Г-н Уорън! Как са родителите ви? -Жената направи кратка пауза и продължи:
-Дали ще може да дойдат скоро в училище? Трябва да поговоря с тях!...

Момчето много се притесни когато учителката спомена родителите му илошо предчуствие го обхвана.Надяваше се да не е напарвил нещо лошо и затова попита:
Професоре,защо ви трябват моите родители?-попита Крис като се надяваше,че ше получи отговор.
-Съжалявам,г-н Уорън обаче не мога да кажа.Много е важно-отвърна учителката със сериозно изражение и момчето напарво се стъписа.
-Недей да се плаши-обади се Криситн,като видя физиономята му.Едва ли ще е за нещо лошо.
Първокурсинкът леко се ободри и каза:
-В момента баща ми е във Стокхолм заради работата му,обаче майка ми във момента е във Лондон и може да дойде,само й пратете съобщени -заяви момчето.

- Ъм.. не знам - отговори Крис.
- Аз.. ъ.. съм от Малибу. Семейството ми също - засмях се аз - Майка ми също владее магии.
- О! Къде ви разпределиха?
- В Хафълпаф.
- Аз съм в Грифиндор - обади се Крис.

-г-н Уорън! Не се притеснявайте! Няма да кажа нищо лошо за вас,но трябва да поговоря с майка ви! Ако може да и кажете когато и е удобно да дойде ще ви бъда много благодарна!-Алис говореше тихо и меко,но изражението и беше сериозно...

Щом чу тези думи,момчето си отдъхна и вече се успокои напълно.Беше си помислил някой неща и излишно се напрегна.Нямаше проблем да каже на майка си,защото и тя искаще да се запозане със учителката и да си поговорят.
-Няма проблем,професор Кълън-отвърна момчето и вече усети,че болката във крака вече отшумя.Можете спокойно да си срещнете със майка ми утре,защото тя е свободна и ми каза вие да определите срещата-тук ии да речем във Лондон.завърши момчето и се загърна със манията си,защото времето вече стана хладно и започна да духа силен вятър.

Вече бяхме стигнали.
- Е, аз трябва да вървя. Ще се видим на вечерята, деца! - каза професорката и тръгна нанякъде.

Алис се сбогува с учениците като добави:
-По-добре се прибирайте,за да не отнема точки на домовете ви!!!...

На сутринта Крис се събуди във превъзходно настроение и след вчерашният разговор,който имаше на езерото със Криситн и професор Кълън беше доста щастлив.Наистина си прекара страхотно и се надяваше пак да се повтори.Отиде до залата,където за пет минути успя да закуски и на бегом излезе от помещението.Даваха отлична прогноза за времетонавън,така че Кристофър реши да се поразходи и се отправи към езерото.Никой нямаше,така че детето захвърли манията си и пуловера на една страна и се излегна под голямото дъбова дърво,което му правеше сянка.

Кристен разказва:
След закуска реших да се поразходя. Времето навън беше чудесно. Реших да отида отново на езерото. Слънцето грееше така силно, че ми стана топло. Добре, че сутринта не си облякох пуловера.
Когато се приближих, отново забелязах някаква фигура, която се бе излегнапа под сянката на голям дъб. Секунди по-късно я разпознах. Това беше Крис. Дали се натрапвах? Сигорно искаше да остане сам. Докато размишлявах се озовах във водата. Сигорно съм се спънала в собствения си крак. В други обстоятелства обичах водата, но сега не ми беше до баня.

Изведнъж се чу някакъм шум или по-точно падане на човек ъвв водата и момчето се събуди от дрямката си и погледна напред.За свое изумление видя Криситн цялата мокра да се намира във езерото и ивдът й беше доста комичен.Крис веднага се втурна към нея и като навлезе във езерото помогна на момичето.
-Я виж ти-засмя се той и й подаде ръка.Какво за бога правиш във езерото,да не ми да ме шпионираш?-зясмя се момчето и двамата тръгнаха към брега.
-Не,просто се разхождах-отвърна момчето,окето изглеждаше ядосана по какъв начин се беше озовала във водата.

И Крис се беше намокрил също тъй като и беше помогнал по-рано да излеже от езерото. Докато двамата бяха застанали близко до езерото момчето докато я гледаше едвам се въздържаше да не се засмее на нелепия вид на Кристин. Момчето видя ,че на Кристин и стана студено и затова и предложи отнякъде да си намирят сухи дрехи и подслон тъй като се задаваше страшна буря,о те бяха в парка и надали сте се приберат навреме преди бурята да е започнала. Така двамата тръгнаха търсейки да намерят сухо и топло място м парка където можеха да се скрият докато не отмиве бурята и могат да се пребиат. По пътя двамата познати си бъбриха.

Този въпрос се оказа доста болезен за момчено,защото му се припомниха се наща,за който не исакше да се сеща.Историята му си беше истинска трагедия и не искаше да я разказва и да наалши момичето.
Затова след минута мълчание отвърна:
-Роден съм във семейство на чистокръвно сеемйство,като аз съм единствено дете.Нямам братя или сестри,затова пк има мдоста братовчеди и братовчедки със който си пиша.Майка ми и баща ми са лекари,който работят във Лондонската болница,а и от време навреме пътуват извън чужбина.
-Прекрасно е ,чеимаш такива родители,а тук ли живееш?
-Да,имаме къща във Лондон,може някой път да дойдеш у нас-покани я момчето и се разбързаха към замъка,защото вече времето беше се влошило и започна да се гърми и трещи .

Кейт, леко умърлушена, дойде при езерото и седна на въжената люлка. Беше и адски гадно след като разбра, че Кристен и Крис са били в Забранената гора. Наистина се притесняваше за тях. От друга страна пък, годината започна и сега трябваше отново да се учи, да се пишат домашни, глупости и това допринасяше за скапаното настроение. Но пък скоро се задаваше нещо хубаво - рожденния ден на Кейт. На двадесет и пети април момичето щеше да навърши 12 години. А и още нещо. След три дена групата, в която участваше момичето, щеше да има концерт. Така че беше адски преуморена и наистина недоспала. По изключение си беше отмъкнала малко време за себе си и сега стоеше и наслаждаваше на класивата гледка, откриваща се над езерото.