Къщата на Кристен Стюарт

П.П: Дрехите: https://2img.net/h/oi28.tinypic.com/2wg7xmr.jpg

Със семейството ми тъкмо се бяхме нанесли в новата ни къща.Часът беше 10 сутринта,а сестра ми закъсняваше за работа.Аз предложих да я изпратя до някъде и тя се съгласи.Двете тръгнахме надолу по улицата и говорехме за новият квартал и за съседите.Цялото ми семейство се надяваше тук да открия повече приятели,а аз не чак толкова.Досега се бяхме местили около пет пъти,защото постоянно се случваха инциденти с някой човек от квартала.От последната ни къща се наложи да се преместим,защото бях подпалила косата на едно момиче,което ме обиди,но както и да е.Със сестра ми вървяхме надолу по улицата и продължавахме да си бъбрим,когато изведнъж се оказа,че сме стигнали до мястото откъдето се влиза за Министерство.Аз поисках да вляза,но Селина ми отказа и набързо ме изпрати към вкъщи.Тръгнах да се прибирам,а времето стана облачно.През ноща беше валяло и сега навсякъде имаше локви.Бях облечена с черните си маратонки,черната къса пола и черната блуза с червеното сърце.Погледнах небето и като видях облаците се надявах да не ме завали.Както гледах небето изведнъж усетих как се блъскам в някого и падам в локвата която беше точно до мен.След като се осъзнах какво стана станах и се разкрещях на момичето:
-Ти сляпа ли си?,Не ме ли видя?-Момичето стоеше и ме гледаше ококорено:
-К'во ме гледаш?,Знаеш ли,че тези дрехи струват повече от теб?-Момичето продължаваше да ме гледа очудено,а аз и казах:
-Е,няма ли да кажеш едно "извинявай"...

-Еее...добре,затапи ме отвсякъде.-Двете с непознтата се засмяхме и попитах:
-Аз съм Мелани,ти?-Протегнах ръка към момичето:
-Кристен.-Тя хвана и я раздруса доста силно.Аз се засмях и на свой ред я стихнах силно.Най-накрая си пуснахме ръцете и казах:
-Сорка за развикването прееди малко,просто тези дрехи са едни от любимите ми!-Кристен ме погледна и..

-Да ти кажа чесно,да..не се обиждай-Погледнах Кристен на една страна и се разсмях:
-Надявам се,не съм била твърде груба?-Кристен се замисли и каза:
-Всъщност..беше малко груба.
-Такава съм си попринцип.Груба.-Повдигнах рамене:
-Кристен,може ли да ти викам Крис?-Тя повдигна една вежда и кимна:
-Супер Крис..-Разсмяхме се и попитах:
-На колко си?..

-Туко ще се нанесохме в горната къща.-Посочих къщата,а Крис каза:
-Значи това ме е събудило?-Аз се очудих и попитах:
-Кое?,къщата ли?-Двете се расмяхме и Крис отговори:
-Не..камионът.
-Ааа..да,сутринта камионът за мебели беше тук.Съжелявам за събуждането,но нашите решиха,че е по добре да се нанесем сутринта преди да е станало топло.Като стана въпрос,на мен започва да ми става студено.-Кристен ме изгледа отгоре до долу и каза..

-Да..няма да откажа водка или мартини!-Кристен ме погледна стреснато,а аз се замсях и обесних:
-И една кола ще свърши работа.-Ки изчезна за секунда и след малко се върна,носейки две коли.Аз не я чух,защото се бях заблеяла във една снимка на семействто на Ки.
-Имаш хубаво семейство Ки!-Усмихнах се,отидох до колата си и отпих..

Последвах Кристен нагоре по стълбите и после в първата врата в ляво.Влязох и се огледах:
-Хубава стая Ки!-Тя ме погледна строго,а аз се ухилих и поправих:
-Крис..Хубава стая Крис!-Седнах на леглото и започнах да подскачам нагоре-надолу.Изведнъж телефона ми почна да звъни.Беше майка ми:
-Ъъъ..хай?
-У една приятелка съм.-Мама толкова се зарадва като чу това,че имах чуството,че е полетяла:
-Незнам кога ще се прибера.
-Добре,до после.-Затворих телефона и отново продължих да скачам по леглото.Отново огледах стаята,когато забелязах снимка на момче до леглото на Крис.Скочих от леглото и взех снимката:
-Хей Крис,кой е този красавец?-Започнах да се хиля..

-Не..категорично не-Засмях се на себе си:
-Хайде да сменим темата!..

-Ааа..нищо..спомении-Отново се усмихнах и оставих снимката на Томас на същото място:
-Пожелявам ви,да се обичате дълго време...

-Аз може да съм на 11,но животът ми не е толкова прост:-Седнах на леглото и започнах:
-Преди половин година срещнах едно момче на име Дейв,мислех,че съм влюбена,но бях много глупава и му повярвах,че ме обича.Той също беше на моята възраст,тогава бях лъчезарна и се обличах по цветно,но след няколко месеца всичко се промени,станах това,което съм сега.С Дейв решихме да ходим,но след три месеца той ме заряза заради друга.Аз толкова се ядосах,че и подпалих косата и я блъснах от третият етаж,но не я блъснах с ръцете си,а с ума си..-Замлъкнах и зачаках реакцията на Крис..

Сега вече започнах да съжелявам,че и разкзах историята.Как щях да и обесня,че имам магически способности и всичко за магическият свят.Бях потънала в размишления,когато усетих нечия ръка върху рамото си:
-Мелани,Мелани?!-Викаше ме ръката.В този момент се осъзнах и разбрах,че не ръката ме вика,а Кристен:
-Да..ъм,извинявай за отплесването!-Кристен си махна ръката и каза:
-Е?-Момичето стоеше срещу мен и ме гледаше с ококорени очи,а аз се престраших и и казах:
-Семейството ми име магически способности!-Казах и и...

-Да,но беше много забавно..как само тичаше във кръг и пищеше..спуках се да се хиля.-Припомних си случката наум и започнах да се смея:
-Естесвено след това се наложи да се преместим.Всички започнаха да говорят.-Извъртях очи след което погледнах Кристен умолително:
-Моляте не казвай на никого за способностите ни...всички ще ни сметнат за откачалки,а и теб също!!..