Алис тъкмо се бе телепортирала пред къщата си.Вече беше тъмно и
професорката се надяваше никой да не я е видял.Тя влезе в къщата и
светна лампите.Надяваше се да има някой,защото все пак е неделя,но явно
родителите и бяха на работа.Алис не се сърдеше когато се прибираше и не
заварваше никого,защото знаеше,че баща и поема повече дежурства,а майка
и работи върху сложни проекти.Първо младата жена отиде до кухнята и
набързо прихапна,а след това се качи горе и си взе отпускаща вана.След
около 30 минути професорката излезе от ваната,облече се,изсуши си
косата и слезе в хола.На масичката в хола,стоеше лаптопа и.Тя го включи
и си провери пощата.С радост видя,че Джейсън и е писал.Тя прочете
няколко пъти писмото и накрая му отговори:
"Мили Джейсън!И ти ми липсваш и то много!Често се сещам за теб и за
Дурмщранг и естествено се разтройвам.Но не се притеснявай,сили ми дава
следващата ни среща.Разказах на нашите за теб и кзаха,че лятото очакват
да ги посетим във Форкс.Да,сега не са там,но през лятото отиват за по
един,два месеца.Радвам се,че нещата в Дурмщтранг вървят добре,защото в
Хогуортс е друго яче.Много малко ученици се срещат,а и май само аз си
преподавам уроците.Но стига толкова засега!Нямам търпение да се
видим!Обичам те!!!Целувки и прегръдки:Алис!!!".
Момичето прочете писмото още веднъж и натисна "Изпрати".Тъкмо затвори лаптопа и на вратата се позвъни.
-Точно сега ли намериха да ме търсят!-Промърмори жената и отвори
вратата.Срещу нея стоеше момиче на горе-долу нейната възраст.Момичето
беше с дълга черна коса,с бретон и сини очи.Алис стоя срещу нея и я
гледаше сякаш и беше стара приятелка:
-Извинете,но поснаваме ли се?-Заговори първа Алис,като гледаше със интерес момичето.То на свой ред без страх заговори:
-Вие сигурно не ме помните!Но се запознахме в...-Гласът и се бе снижил до шепот- "министерството на магията".Аз съм Виктория.Виктория Невърхаузент.-Алис се позамисли за момент,след което се сети,че наистина познава момичето:
-Вики!Здравей!Колко пъти трябва да ти казвам да ме наричаш Алис!-Алис се присегна и взе чантата на момичето:
-Заповядай влез!Е какво те води насам?-Алис прегърна момичето когато усети,че може би е малко нахална се отдръпна назад.Двете се настаниха на дивана и Вики леко се изчерви и отговори смутено:
-Изхвърлиха ме от апартамента!Не си бях платила наема,а ти знаеш защо не мога да се прибера!-В действително Виктория беще разказала на Алис за миналото си и заради това професорката не се изненада,когато събеседничката и отговори.Алис започна да говори с тих глас:
-Съжелявам!!!Аз незнам какво да кажа!-За Алис Виктория беше много добра приятелка,макар да се познаваха от скоро.Алис гледаше към картината,която беше на стената зад Вики и се стресна когато приятелката и започна да говори:
-Всъщтност...може ли да пренощувам тази нощ тук?-Момичето гледаше Алис с обнадежден поглед,а в същиятт момент очите Алис светнаха:
-Вики!-Започна тя с твърде превъзбуден глас:-Защо не останеш да живееш тук или поне остани тук докато не си намериш по прилично жилище.Не се притеснявай,нама да ми плащаш наем или нещо от сорта!-Алис се усмихна широка,а очите на Викс се напълниха със сълзи:
-Викс защо плачеш?-При вида на сълзите на Вики,по бузите на Алис също се стекоха няколко сълзи:
-Алис!Просто нямаш ни най-малка представа колко съм ти благодарна!АЗ не съм добър човек,а с мен се държат сякаш...съм...добра!-При тези думи от очите на Виктория се стекоха още сълзи.На Алис и беше приятно с Вики,но когато погледна часовника се стресна.
-Вики!Много се радвам,че ще останеш,но аз трябва да върва.В панера на шкафа където ти оставих чантата има ключ за къщата вземи го.-Алис притисна бузата на Вики до ризата си,целуна я по челото и се отдръпна:
-Благодаря!-Каза Вики и помаха на приятелката си.Алис също и помаха,каза едно заклинание и изчезна от къщата.
-