Алис Кълън

Име:
Алис Кълън

Години:
30

Външен вид:
Не съм много висока, само 1.65 см.,но има и по ниски хора от мен. Имам права, руса коса, която не обичам да нося спусната. Очите ми не са много големи, но не и твърде малки, но пък са сини със лек оттенък на кафявото. Това е може би единственото нещо, което харесвам в себе си. Устните ми не са идеални, но пък розовеещият оттенък, който имат ги прави хубави. Тялото ми е съвсем нормално. Нито съм дебела, нито слаба. Е, мерките ми не са 90-60-90, но пак си го харесвам. Обикновено избягвам да нося грим, само спирала и гланц. А дрехите, в които най -често човек може да ме види облечена са дънки и някакъв потник. Не обичам да нося поли, рокли, къси панталони,но понякога ми се налага.

Характер:
Характер?! Не мога да го определя точно. Сложен човек съм, в мен има толкова много чувства, които ги е страх да излязат наяве. Да, не показвам чувствата си лесно и определено не съм от онези лигли, които реват за щяло и нещяло. Обичам да бъда директна и откровена със хората, за това може би, не всички ме харесват. Чувствителна личност съм и много бързо се привързвам към дадено нещо. Лесно можеш да ме спечелиш за приятел, но и лесно можеш да ме изгубиш. Винаги ще се опитам да помогна на даден човек, ако мога естествено. Обичам цветята, музиката, фотографията и модата. Не клюкаря, пък и мразя клюките, лъжите и лицемерите. Лесно си сменям мненията и настроенията и съм голям инат. Реша ли да направя нещо, не се спирам докато не го постигна. През свободното си време обичам да снимам, няма значение какво. Също така и да се забавлявам с приятели, макар да не са ми останали много.

История:

Както казах, родена съм в Лондон. Родила съм се две седмици преди датата, на която е трябвало. Семейството ми не е от на - богатите, но пък винаги са имали пари за моите глупави прищявки. Като малка обожавах да си играя с коли. Колкото и странно да звучи, това ми беше страстта.
Имах много приятели от квартала, пък и от другите улици. Мисля, че бях послушно дете. Никога не съм искала много, освен онези малки колички. Бях ги събрала всичките, но ги дарих на сиропиталището, когато получих писмото си за Хогуортс. Как разбрах, че съм магьосница ли? Беше странно, поне аз се чувствах много странно. Спомням си този ден, все едно беше вчера. Слънцето печеше ярко и бяха минали две седмици от рожденият ми ден. Точно бях навършила 7 и бяхме отишли на гости на баба и дядо в покрайнините на Лондон. Бяха ме изкарали навън да си играя, но аз застанах под прозореца и ги подслушвах:
- Е, писмото пристигнали? - Баба ми, беше облечена в обичайните си рокли, тази беше червена и беше седнала на креслото. Гледаше картината на стената, но говореше на майка ми, която беше зад гърба и.:
- Не. Нищо, но.. може би, тя не е като нас. - Майката ми го каза предпазливо, усещаше се страх в гласа и. Когато баба чу тези думи тя скочи на крака и се обърна към родителите ми:
- Тя е магьосница! Не е възможно да не е. - Краката ми се подкосиха. Знаех какво имаха впредвид, седнах на земята, защото загубих равновесие. Разтърсих глава и се надигнах отново. Когато погледнах вече баща ми и майка ми седяха срещу баба и дядо:
- Може би, тя няма да е.. - Баща ми спря. Баба го беше изгледала остро, със онзи поглед, който казва " Не си и помисляй да го казваш"
- Тя е магьосница. В кръвта и е. Просто още не е открила силата си. - Баба ми почти извика, след което картината на стената помръдна. По точно, хората в картината мръднаха. Аз се подхлъзнах, паднах и си ударих главата. След секунди родителите ми вече бяха при мен. Поседяхме още няколко часа, в мълчание, след което си тръгнахме. В колата родителите ми не говореха. Аз бях на задната седалка и гледах дърветата покрай които минавахме. Чантата на майка ми беше на задната седалка до мен. Погледнах я и без много да мисля я отворих. Отвътре извадих нещо дълго и кафяво. Беше пръчката и. Размахах я и на седалката поникна малко цветенце. Изахках. Родителите ми се обърнаха и баща ми заби спирачки. Когато се прибрахме получих писмото си. Нашите бяха толкова радостни, а баба и дядо - двойно повече. Подготовката за първата ми година премина бързо. Купихме набързо всичко, защото не оставаше много време до началото на учебната година. Дори татко ме научи на една магия. Когато отидох в Хогуортс всичко ми беше непознато. Хората също. Първата ми година премина нормално. Нямах провинение и се опитвах да не бия на очи. Открих нови приятели, но загубих стари, които не бяха магьосници. Втората ми година мина също безпроблемно. Знаех много повече магии от преди и бях уверена в себе си и способностите ми. Семейството ми беше гордо с мен. Завърших като отличничка и останах да преподавам "Вълшебство".

Допълнително:

Имам прилеп, който се казва Норм.
Любимите ми цветове са жълто и зелено.
Слушам всякакъв вид музика.
Страх ме е от змии.
Обожавам водата.
Добра съм в рисуването и пеенето.
Мога да свиря на пиано.
Не се разделям с фотоапарата си.

Снимка:

Admin Брой мнения : 233 Join date : 2009-08-27

Одобрен!

» Трезорът на Алис Кълън
» Къщата на Алис Кълън
» Ренесме Кълън
» Роуз Кълън
» Изабела Кълън