Слънчевата гора

-Споко, Ани, не се ядосвай. Аз предлагам да играем на истина, риск или процент. Искате ли? - попита Кейт събеседниците си.

-Кой предложи - той заложи. Аз съм първа. - и се ухили.
-Ани, ти какво искаш?

-Колко процента харесваш Хогуортс? - беше въпроса на Кейт. Вярно, не беше този, който си мислеше но...
-Вен, кажи и ти какво искаш, докато чакаме Анабел.

-Не, бе, пич, питах истина, риск или процент. - и тя се перна по челото. - За теб имам друг въпрос.

-Отиди и целуни Анабел. - прошепна тя в ухото му.
-Да видим.

-Уууууууу! - зави като вълк Кейт.
-Любов се заформя тук... - и им намигна. - Вен, давай ти питай. Аз избирам истина.

-Като приятел - да, но като гадже - не. Ставаш, но аз харесвам някой друг. - когато Кейт каза това, разбра, че Вен може да узнае. И се изчерви.

-Кое момиче ти е най - симпатично? - попита Кейт и се ухили.

ПП:Игрите във флууд зоната.Това не е РПГ,а просто натрупване на повече мнения.

Джордж Лупин влезе в Слънчевата гора. Днес му бе втория път в който влиза в тази интересна гора. Той пак започна да върви само напред и да навлиза в гората. Джордж видя много хора но повечето бяха непознати. Дори в началото не видя никой от Хогуортс а само от училището Друмщанг. В главата му беше мисълта че сигурно учениците от Друмщанг са бъзльовци а от Хогуортс смелчаци но това е почти невъзможно. Но дори да навлизаше в гората ученици от Хогуортс нямаше. Той се върна в началото на гората където бяха най-много ученици и легна за да гледа облаците докато чакаше да дойде някой ученик да го заговори.

-Ъъъ, Кфо? - попита Кейт. Беше се замечтала.
-Ооо, когато някой ме попита така, и аз незнам... Да скачаме, да пеем, да фърляме листа.. - и се ухили.

-Ъъъ... Ами.... - заекна се Кейт.
-Малко е лично... - и пусна една страшно гузна усмивка..

-За музика. - беше първото нещо, което и дойде наум. - Съгласен ли си?

-Защо? Какъв резервен вариант? - учуди се Кейт.
-Какви стилове харесваш?

-Металика, Линкин Парк, Мадина Лейк... такива. - измърмори тя.

-Какво беше онова за резервния вариант? - попита го Кейт

-Аааа... - най - накрая схвана Кейт.
-Е, защо харесваш Анабел? Какво толкова те привличе в нея? - попита Уотсън. Вярно... Анабел беше готина. Но тя трябваше да знае.

-Като ме попита за какво си мечтаех, Анабел не ти е казвала нищо свързано с мен или с Крис, нали? - каза Кейт и се изчерви.
-Е, аз те попитах какво харесваш в нея, а за да сме квит и да не ми се разсърдиш, ще ти кажа, че аз пък харесвам Крис... - последните думи бяха като шепот, подхванат от вятъра, толкова тихи...

-Тръгваме ли към залата за хранене? - каза тя и побутна Вен. - Ти като искаш стой си тука.

Джордж излезе от Слънчевата гора.

Кейт влизаше в гората, докато не достигна дървото, под което седяха снощи с компанията. До него бяха Вен и Анабел. Тя се скри зад дървото, за да види какво правят...

След като се наяде хубаво,Кристофър излеез от залата и се насочи към любимоот му място-Слънчевата гора,където идваше когато нещо го измъчваше или искаше да остане насаме.Момчето след няколко минути пристигна там и зърна Кейт,която с е беше скрила от Анабел и Вин и ги наблюдаваше. безшумно се прибилжи до н ея и когато стигна до момичето,леко сложи ръка на рамото й и прошепна тихо:
- Здравей,красавице!Липсвах ли ти през този ден,когато отсъствах?

-Крис! - ахна Кейт. Толкова се притесняваше за него, че веднага го засипа със въпроси.
-Как си? Добре ли си? Какво ти имаше? - питаше го тя, като не разбираше, че така се издава, че и е липсвал. След като най - накрая осъзна това, тя се изчерви.

- Много съм добре,Кейт-усмихва ше се той и беше щастлив от това,че беше усетила неговата липса.Няма за какво да се тервожиш,вече съм добре-успокой я той и нежно я хвана ръце.А ти слънчице,как си,как мина товя ден?-попита я той и гледаже нежно съ седна такава детска обич,която изптваха само хората,който се влюбваха във някого.

"Ще разбере, ще разбере!" - паникьосваше се вече Кейт. Кейти не искаше той да разбере, че го харесва.
-Добре бях, но всички се тревожехме за теб. - опита се тя да замаже положението и се усмихна. - Ела до другото дърво, за да не им пречим. - каза му Кейт и кимна към Вен и Ани. Те отидоха малко по - надалече и седнаха.

Щом пристигнаха при останалитe,момчето се опита да прикрие въленинето си и ги поздрави:
-Здраейте,хора!Какво п равите тук самички,да не би да сте намислили нещо?