Забранената гора

Това е едно от най-опасните места.Ако ви стиска елате....но си пазете гърба!

Беше доста скучен и мрачен ден,през който наоколо край училището не се мяркаше никой и не се даваха признаци,че тук има хора и ученици,който каарт своята първа учебна година.Кристофър след прекараните вчера часове по Трансфигурация и Вълшебство му се прииска да се поразходи наоколо и да убие поне малко времето си,което беше доста голямо и трябваше да го запълни със нещо.Дори без да закусва,той излезе от замъка и тръгна към Забранената горя,която щеше за първи път да разгледа,откакто беше пристигнал .Щом се озова на мястото,момчето реши малко да си почине и седна на безоопасно разстояние от върбата,тъй като не исакше да пострада или пък да го повлече.Беши си взел някой неща и на спокойствие започна да рисува,това му беше любимото хоби със което се разтоварваше и се занимаваше,коагот имаше време.

Още един мъчителен ден в училище.Там нямаше никой,а на професорката и трябваха хора за да се разсее и да не мисли за проблемите си.Когато Алис излезе от празното училище,навън се бе почти стумнило.Тя се спря и се огледа за някой,но когато видя,че няма такъв се насочи към Забранената гора.Гората бе най-страховита през ноща затова младата жена си извади пръчката,просто за всеки случай.Алис навлезе в гората и се насочи към...е и тя незнаеше накъде.Повървя малко,спъна се в два корена и накрая реши да се насочи към Плашещата върба.Когато се приближи към нея,Алис видя,че има някой седнал на разтояние от върбата.Тя се зарадва и се приближи към човека.Когато се приближи толкова близо,че да разпознае човека,тя видя,че момчето бе Крис.Той се бе съсредоточил върху нещо,но Алис го поздрави:
-Добър ден!Незнаех,че все още има някой!!!Как сте?....

Момчето се беше вглъбило толкова много във рисуването,че въбоще не усети кога до него се появи дург човек.Когато чу женският глас,той се стресна подскочи от мясото си и пир което удар ръката си във един дънер.Лицето му се наръщи и тъкмо щеше да захока непозаният,който се бе натрапил,когато видя професор Кълън,която любезно го подрави.
Момчет веднага придоби онова весело изражение,когато виждаше стар познат и се ръкува със нея.
-Каква приятна изненада,порефосоре-зарадва се той,тъй като сега поне щеше да има някой с ъс коъто да си говори.Не знаех,че сте останали във замъка,защото до момента не бях виждла човек и си помислих,че всичка са заминали-довърши Крис и зачака учителката му да отговори.

-Добре ли сте?Ударихте ли се някъде?-Алис се притесни за момчето,което се бе ударило:
-Да.Тук съм.И мен ме нямаше известно време,но ето,че се върнах.И аз съм изненадана,че все още има някой.Странно къде ли са другите?Сигурно имат основателна причина да изчезнат!-Професорката се наведе и взе листите,които бяха паднали:
-Какво рисувате?-Попита тя и замълча,защото вече дърдореше твърде много...

Крис се притесни от този въпрос,тъй като досега никой не беше гледал рисунките и като цяло не знаеше за това негово хоби.Колебаеше се адли да й ги покаже,но все пак щеше да му бъде интерсно да чуе нейното мнение.
-Обичам да рисувам и затова реших да си напарвя някоя и друга каритна,примерон да нарисувам някой обект,който м допада-отвърна първокурсникът и вез готовите работи.
-Ако не е много нахално от моя старана,моете ли да ми покажете някой от тези русунки-помоли учителката побърза да добави.:Обещавам,че няма да съм критична,но ми е доста любопитно от колко време се занимаваат се с изкуство.
-Около две години,багодарение на майка ми-бързо каза мочето и й поадде двете скици,на който беше нарисувал Плашещата върба,а на дургаат беше нарисувал външният вид на Хогуортс и поляните около него.

След като взе рисунките Алис ги рагледа и остана доста впечатлена:
-Невероятни са!Рисувате прекрасно!Всички детайли са налице!Не сте изпуснали нищо.С една дума перфектни рисунки!-Алис бе наистиа възхитена от творбите на момчето:
-А някакви други хобита да имате?Извинете за любопитството,но от доста време не съм си говорила с други хора освен роднините ми-След като завърши дългоро си изречение,професорката подаде листовете на Крис и седна на земята,която бе доста суха,защото скоро не бе валяло...

Момчето де усмихна доволно,че учителката му е харесала рисунките и това понякакъв начин го направи щастлив и се почуства доста добре във нейната компания.Очертава ше се един прекрасен ден и не смяташе да изпусне разговорът със професор Кълън.
-Освен със рисуването,обичам много да спортувам и заради това често се карам със родителите си.
-Защо?Не виждам нещо лошо от това,че едно дете на така възраст е решило да се занимава със спорт,който му е на сърце-отвърна учителката и осатан дълбоко заинтригувана от това момче,окето говори доста интелигентон зряло за възрастта си.
-Няма нищо лощо,но при положение че се занимавам със около 15 различни вида спортове,имат основане за това-споокйно завърши Крис и добави:Професоре,какаво ще кажете за това?Надяам се,че не сте шокирала,обаче едва ли сте срещали друго дете,което да обича спортът толкова много.

Алис изслуша отговорът на Крис и отговори на неговият въпрос:
-Според мен в това да спортувате много няма нищо лошо.Е зависи и какви са спортовете!!!Вие на колко сте години?-Алис беше станала много по любопитна напоследък и заради това задаваше много въпроси,но после се сети,че сама мойе да си отговори на този въпрос:
-Предполагам сте на 11 или 12,защото сте първи курс!Когато и аз бях на 11/12 години и аз спортувах много.Странното беше,че аз си падах повече по куидича,по баскебола и футбола отколко като нормално момиче да харесвам танците или някой друг по женски спорт!-Алис сама се засмя на себе си:
-А вие по кои спортове харесвате?-Алис замлъкна за малко за да чуе отговорът на момчето...

-Ако бъда честен,всички спортове ми харесват,но бих посочил баскетбол,футбол,тенис и ски.Те са ми любимите и при подходящи условия и места,намирам време за теринровки.
-Чудесно,вижда се,че сте доста неуморно и трудолюбиво момче,което обича да се занимаав съсдоста неща-каза учителката и реши да си замълчи замалко,защоот си помисли,че е прекалила със дърдоренето и момчето може дая взе за някоя доста нахална жена,бъркаща се въвчуждиен работи.
Напротив,на първокурсникът много му беше пирятон да й отговаря и със удоволствие рзказваше за себе си и за своите предпочитания.Но сега реши малко да си почине и да ддаде пауза на този приятен разговор.
-Извинете ме професоре,отивам за малко до едно място,ей сега се върща-каза Кристофър и се запъти към върбата.
-Добре,ще ви чакам тук-отвърна след него порфесор Кълън и спокойно зачакадас е върне.
Кристофър беше решил да отиде до колибатана Хагрид,намираща сенадабеч от тук,но за жалост се случи нещастие и не можа да отиде.Момчето тръгна бързо по пътеката,но видя голямата върба,която го удари,той се спъна започна да се търкаля по земята и пътеката,доакто не си удари долу главата във един камък и не замръзна на място.

Алис си стоеше и си мислеше за прекараното време в Дурмщранг.Тя се бе унесла в мисли,когато се чу лек трясък.Тя стана и се огледа наоколо,но не видя никой и си помисли,че и се е причуло.Минаха 10 или 15 минути,но от Крис нямаше и следа.Професорката реши да отиде да види защо се бави.Тя мина покрай дървото,което заметна да я удари,но тя се отмести и върбата не я улучи.Тя продължи да върви и когато стъпи на пътеката видя,че в нейния край лежи накой.Този някой беше Крис:
-КРИС?-Извика Алис и се затича към него.Когато стигна до него тя му повика:
-Крис!Крис!Крис...кажи нещо!-Младата жена хвана главата му и видя,че има малко кръв:
-О Боже!Крис обади се!Моля те!!!-В този момент....

Нямаше си понятие колоко време е лежал така,но когато започна да идва на себе си,от някъде се чуха разтервожени писъци и викове на човек,който познаваше.Ужасно го болеше главата и просот не можеше да стане.Момчето започна да се ядосва на своята глупост,защо така неуместно беше решил да тръгне,като се има предвид,че тук пътищата са доста опасни.Когато отвори очи,видя надвесената над него порфесор Кълън,която отчаяно се опитваше да разбере как е.
-Професоре....-със съвсем отпднал глас момчето проговори.Къде съм?Защо съм целият в кръв?
-Господи,благодая че го събуди-отвърна учителката и като се успокой малко каза:
Крис,кажи ми къде те боли,защо за бога тръгна и ме остави така?
-Не мога да си спомням нищо,освен сблъсък със скалата-отвърна момчето и със сетни сили каза7Съжалявам за случилото се,но по-добре да ме заведете във болничноот крило преди да стане нещо още по-лошо-успя да каже това Кристофър и пак се огъна на земята от ужасната болка.
-Веднага тръгваме,почакай ще ти дам нещо със което ще спра кръвтта-отвърна професор Кълън и понече да вземе от чантата си един мехлем,окагто за неин ужас момчето нададе силен вик,сгърчи се няколко пъти и се отпусна бездиханен на земята.
Тя беше във пълен шок,но когато видя белегът на ръката му,където се виждаше ухапване от земя,тогава вече нещата излязоха извън контрол.

Разговорът между девте деца продължи толкова близо,че въобще не усетиха,че бяха стигнали до едно от забранените места във Хогуортс.Крис се огледа няколко пъти добре,за да е сигурен и след това се обърна срещу момичето:
-По-добре да не влизаме въ вотва място,иначе ще си имаме големи пробелми-каза момчето и се обърна да види дали някой не ги следи.
-Защо?Знаеш ли кое това място?-попита хафълпафката и леко потрепери,защото й се чуха някакви звуци идващи от дълбините на товя място.
-Забранената гора,място във което обитават вампири,вещици и всякакви страшилища,който едва ли ще те посрещнат добре дошла-набързо обясни момчето и във този се вцепени,защоот от сянката се подаде някакво съшество и децата надодаха силин писък.

Двете деца изтръпнаха и сотяха като вкаменени,докато към тях се прибижаваше тайнственото същество,което всеки момент щеше да ги нападне.
-Какво е това?-проплака момичето,окето не очакваше подобен развой на събитията и тяхната разходка се превърн във кошвар.
-Не знам,обаче по-добре не изпадай паника и се овладей-посъветва я момчето и насочи пръчката си към съществото.
Когато създанието се показа на светлината,за облекчение на момечто то се оказа кентавърът Фирензи.
-Вие какво правите тук-изрева той и първокурсниците се хванаха за ръце.Нали знаете,че е забранено за първокурсници-продължи да вика или да крещи съществото и насочи погледа си към Кристин.
-Добре,ще си тръгнем към замъка,само недей да казваш на професор Кълън или на директора-помоли се Крис и зачака отговора на Фирензи.

-Няма нищо-отъврна момчето и се усмихна.Да занеш,днеска си перкарахме спокойно и се радвам,че беше със мен.
-Аз също-усмихна се Кристин и леко се изчерви.След като се опомни и премина страхът от срещата със кентавърта,успя да каже:Ти как мислиш дали порфесор Кълън ще научи за това?
-Не знам-честно й отвърна момчето,но ако не побързаме,ще разбере и тогава ще имаме неприятности.
Добре,тогава да побързаме-отвърна момичето и двамата се отправиха към входа на училището и са надяваха да не срещнат никой от учителите,защото тогава със сигурнот нямаше да им се размине.

Беше късно към 22:30.Прибирах се от вечерната си разходка.Бях облечена с дънки, риза,суитчър и носех новият си шал.Изведнъж задуха силен вятър.Стана ми студено.Мислех си само как ще се прибера,ще си направя чаша топъл чай и ще се завия с одеалото.Плановете ми обаче бяха внезапно променени.Духна още по-силен вятър и шала ми отлетя.За мое нещастие пое посоката към забранената гора.Спрях се и видях или поне си мислех че го виждам закачен на едно дърво.Много ме бе страх да вляза в забранената гора но не беше много навътре а това беше новият ми любим шал.Престраших се и тръгнах.През цялото време си мислех че чувам страшни звуци и се надявах да са плод на въображението ми. Взех си шала и тръгнах по обратния път но се спънах и паднах. Тогава видях една сянка да се приближава към мен.

-Какво става? Между другото аз съм Дерек, бях с Крис в дискотеката, помниш ли? Искаш си шала нали?-попита Дерек и извади пръчката си.-Уингардиум левиоза!-почти извика Дерек. Шала се вдигна и Дерек го свали. Момчето отиде и го взе. Помириса го преди да го върне на Хейли. Миришеше на лек парфюм. -Заповядай! Иначе ти как си?

Спасяваш ми живота! *засмях се леко,а Дерек ми подаде ръка за да се изправя* благодаря ти! *усмихнах се аз отново,момчето направи същото в отговор,тогава аз не се сдържах и го попитах* А ти какво правеше тук иначе?

-Илюзии! Има неща, които изследвам от едно известно време в гората. А ти какво правиш?

-Аз си гоня шала!*прехапах устна и се засмях сама на себе си* Е ще стоим тук или ще се връщаме? *поклатих глава,тогава нещо в близките храсти изшумуля и аз застанах зад Дерек* Какво става? *гласът ми ппотрепери чувствах се глупаво но наистина ме бе страх*

Дерек отиде до храстите и видях от съществата, които ми трябваха. Аз го взех. Прошепнах заклинанието и взех душата му. Прибрах я в колбата, която имах в чантата си. -Няма страшно. Е, това е последната душа, която ми трябваше. Аз ще се прибирам и отивам да си взема лабораторията. Трябваха ми душите за една отвара. Идваш ли с мен?

Оо да определено не оставам тук!*преглътнах и поклатих глава*Отново благодаря че ми помогна! После заедно тръгнахме към Хогуортс.