Езерото

- Ха - ха - подадох му ръка, за да ми помогне да изляза. Той я хвана, а аз го издърпах при мен във водата. - Ха - ха! - казах през смях.

Брой мнения : 158 Join date : 2010-05-02

- Малко скоци? Или....нещо друго-попитах и изчаках Кристен да отговори.

Дерек дойде на езерото. Беше горещ ден, а той не намираше място с дебела сянка. Реши, че на езерото ще има такава и затова отиде там. Докато обикаляше момчето чу гласове. Доближи се. Дерек видя двама свои съученици и отиде при тях.
- Здравейте, как сте - попита момчето и изчака отговор.

Преди да успея а отговоря на Иън, чух познат глас.
- Здравейте! Как сте? - попита гласът. Обърнах се и видях Дерек. Усмихнах се и казах:
- Дерек! - излязох от водата, а Иън ме последва. - Здравей! - прегърнах го леко, а после се отдръпнах. - Иън - Дерек, Дерек - Иън - запознах ги аз.

Брой мнения : 158 Join date : 2010-05-02

Иън последва Кристен. Запозна се с момче на име Дерек.
- Искаш ли да плуваш с нас - попита Иън Дерек. Погледна към Кристен и изчака отговора на Дерек.

Поредният скучен ден. Единствена възможност да се прави нещо - да се излезе навън. В училището атмосферата беше нажежена. Дерек реши да излезе извън училището. Знаеше, че даже и при най-малкото провинение ще бъде смъмрен яко. Момчето отиде на езерото. Носеше якето със себе си. Излезе, въпреки опасността от буря. Това беше нормалното време за Великобритания-лошо време поне 3 пъти седмично. Дерек носеше със себе си учебника по Вълшебство. Той обичаше да чете списъци, макар те да не оставяха следа в съзнанието му. Отвори на произволна страница и зачете.
Мина известно време. Времето се влошаваше-облаците потъмняваха все повече, а Дерек продължаваше да чете. Изведнъж започна да вали. Едри капки заудряха по земята. На повърхността на езерото се образуваха големи кръгове. Падна и първата гръмотевица. Беше близо, но Дерек остана да чете. Не след дълго пак падна гръмотевица. Този път улучи езерото. Виждаше се ясно разпространението й във водата. Дъждът се усили и книгата се намокри.
- Оххх, ще трябва да те суша дълго на камината в общата стая - каза си под носа Дерек.
Огледа се наоколо и видя цепнатина в скалите. Момчето се доближи и видя, че цепнатината е малка пещера. Той влезе навътре и се подпря на скалите. Вътре в пещерата беше тъмно, но беше завет. Дерек извади пръчката си.
-Лумос-промълви момчето и от пръчката се показа светещо кълбо. Сега се виждаше всичко. Изведнъж се чуха стъпки по мократа трева. Още някой беше на езерото. Стъпките ставаха по-силни. В този момент някой влезе в пещерата. Сякаш се криеше от някой, но май не беше дъжда. Щом "гостът" се обърна Дерек не го разпозна. Това беше...

Не ми се стоеше в общата стая и реших да изляза на чист въздух, макар че времето не беше много подходящо за разходки.
Отидох на езерото, все така тихо и спокойно. Гледката беше прекрасна. Седнах на зелената трева за да се полюбувам на природата.
От както се върнах от магическия свят, не бях видяла никого. Дерек, Иън, Ренесме, Каменаши, Крис и Кейт. Дори госпожица Кълън. А Хейли все едно бе потънала в дън земя. Трябваше да ги запозная с Робърт. Колко жалко, че той не беше част от тази приказка. Щеше да е страхотно, ако учеше тук, а и другите щяха да го харесат.
Потънала в мисли, забелязах, че е започнало да вали. Изправих се и тръгнах към училището. Дъждът се усили и забързах крачка. Спънах се в нещо и се озовах на земята.
- Страхотно! - отбелязах саркастично. Вече не само мокра, но и мръсна. Охх.. бялата ми риза на нищо не заприлича.
Изправих се и се огледах. В този момент "падна" гръмотевица. Стреснах се и се огледах. Видях малка пещера. Щеше да свърши работа, докато бурята спре. Влязох в нея и видях някаква светлинка. Реших да се приближа, но настъпих нещо.
- Ау! - чу се някакъв глас. Разпищях се. Светлинката изгасна, а аз инстинктивно се отдръпнах назад и опрях стената. Затърсих пръчката си в задните джобове.
- По дяволите! - бях си я забравила.

-Лумос!-казах отново и видях лицето. - Ох, Кристен! Ти си-отбелязах облекчен. - Големи премеждия са ти се случили, май? Искаш ли помощ за дрехите?

- Дерек?! Господи! Знаеш ли как ме изплаши?! - отдъхнах си аз. - Добре ли си? - попитах го и се приближих.

-Да, нищо ми няма. Ти добре ли си?-попитах. - И ти ли тръгна на разходка, като мен из дъжда?

- Да, добре съм - отговорих аз. - Съжалявам, че те настъпах! - извиних се.

-Няма нищо-казах и попитах-Как смяташ да се прибереш в замъка?

- Ами, предполагам, че ще трябва да изчакаме бурята да спре - казах аз. - Ти от колко време си тук?

-От скоро-само 45 минути. А и вече се смрачава-погледнах навън. - Ще рискуваме ли да се приберем в дъжда или не?

- По-добре да изчакаме! На вън вали като изведро, а и този вятър! - казах, сядайки на земята. Стана ми студено и обхванах коленете си с ръце.

-Вземи якето ми. Поне докато се стопли-казах и събрах малко шума от "пода" на пещерата. Намерих и няколко по-големи дърва. Събрах ги на едно място и казах-Лакарнум инефламаре. Дърветата се запалиха и стана хубав огън. Направих му завет и той се разгоря. - Сега вече може да се стоплиш.-Когато казах тези думи падна още една гръмотевица.

- Благодаря! Вече наистина е по-добре - подсмихнах се, а той се настани на земята. След малко..

...вече се бе стъмнило, а дъжда не спираше. Даже се усилваше.
- Е, Кристен май се налага да прекараме нощта тук-Дерек добави още доста дърва към огъня, за да бъде сигурен, че през ноща няма да загасне. Сложи якето си на входа, за да не влиза студен въздух. Пода на пещерата беше пълен със сухи листа. Беше мек. Учениците бяха принудени да спят на земята.
- Лека нощ, Кристен-каза момчето и след малко заспа.

- Лека нощ - казах, също се настаних на земята и се загледах в танцуващите пламъчета на огъня. След минута мълчание вече бях сиурна, че Дерек спи. Започна отново леко да похърква. Аз се разсмях тихичко, за да не го събудя.

П.П: Трябва да гася! Лека!

Дерек се събуди сутринта. Огъня бе изгаснал. Навън времето беше мокро и все още имаше облаци. След малко се събуди Кристен.
- Е, ще се прибираме ли- попита Дерек.

- Хей - казах аз. - Ох, изглеждам ужасно! - оплаках се.
Погледнах навън, за да видя какво е времето.
- Оо.. още вали! И сега какво? - обърнах се към Дерек.

-Ще си направим магия която да отблъсква водата от нас, естествено-каза Дерек и каза няколко думи. Когато излязоха, дъжда се отблъскваше от тях. Насочиха се към замъка, а по пътя си приказваха.

- Защо не приложихме тази магия и вчера? - попитах аз.

- Защото ни се спеше много-ухилих се аз. -Боли ме гърба от това спане на земята. А теб?

- Аз се схванах - разсмях се. Дерек..