Трибуните

Зяпах Крис.Не знам защо просто го зяпах.
След това се сетих,че ми беше задал въпрос и най-вероятно очакваше отговор.
-Ами,да.Нова съм и също съм от Грифиндор.-отвърнах с усмивка
Явно му олекна.Не знам защо.
-Е,защо се разхождаш по това време?-попитах и се засмях.

Момичето изглеждаше малко разсеяно,сякаш не чу въпросът му и постоянно се взираше в него,сякаш не беше виждала момче.Лично на него не му беше неприятно,напротив почуства се доста поласкан от това внимание,явно Роуз беше голяма любопитка и живо се интересува от всичко.
Изчака няколко секунди докато дойде на себе си и после отвръна на въпроса й:
-Радвам си,че си от Грифиндор,защото в първия момент си помислих,че си от дом Слидерин,а си нямаш идея какви гадняри са-лицето му придоби доста неприятно изражение,но бързо се съвзе и продължи:Но ти си много приятно момиче и се надявам да се спогодим,иначе обичам когато не съм зает с уроци или някаква дурга работа,идвам тук сред природата да се освободя от напрежението.Това някак си ме зарежда с положитела ненергия-завърши Крис и се настани на едно от местата в трибуните,за да се почуства по-удобно.
-Харесваш ли куидича?Смяташ ли да се записваш за него или го смяташ за развлечение и отбиване на свободното време?

-Ами мисля да се записвам за отбора на дома.А колкото за слидеринци знам какви са...-последното изречение казах по тихо от обикновено и лицето ми се сгърчи.Изявъртях лицето си ..
-Искаш ли да полетим с метлата?-попитах и се обърнах към него.
Той кимна.
-Качвай се.-казах и се засмях

Предложението й да полетят с метлата и да направят обиколка над стадиона и училището беше стархотна,само че се притесняваше от факта,че отдавна не беше летял и бе изгубил всякаква игрова практика.Опасяваше се,че може да стане нещо и двамата да се сгромоляста на земята.
Роуз го видя да се колебае и нищо не каза,реши че по-добре самият той да преодолее тази преграда и да разбере,че нищо лошо няма да стане.
След кратко мислене,Крис все пак се съгласи и с едно бързо движение се настани близо до нея и се хвана за метлата.
-Благодаря за поканата,отдавна не бях летял и съм загубил доста от игровата практика,но съм готов да се позабавляваме и когато си готова нека да полетим.
Първокурсникът се прекръсти с две ръце и като пое дълбоко въздух зачака да намали вятъра,който в този момент се усили и водачката му да ги поведе нагоре към небето.

Крис се колебаеше и аз го оставих сам да се подготви.Когато беше готов се качихме на метлата.
Беше излезнал вятър,но не ми беше проблем.
-Благодаря за поканата,отдавна не бях летял и съм загубил доста от игровата практика,но съм готов да се позабавляваме и когато си готова нека да полетим.-след като каза това се устремихме нагоре.
Направихме няколко лупинга във въздуха.След това се обърнах назад за да видя дали Крис е добре.
Лицето му беше позеленяло,когато го видях веднага започнахме да се спускаме надолу.Когато бях на земята той скочи от метлата.
-Крис добре ли си?-попитах загрижено...

Тези минути във въздуха докато летяха беха наиситна незабравими и много му хареса,но напълно нормално беше в един момент да се почуства некомфортно и да се чуства зле поради факта,че отдавна не беше летял и това се отразило върху формата му.
В първиет няколко минути всичко беше добре,но когато Роуз тези спиращи дъх лупинги,сърцето на момчето едан не спря и започна да му се гади.Надяваше се само да не повърне,иначе гледката щеше да е ужасно гротесна.Коремът и главата го боляха,не беше привикнал на чак такива полети и когато стъпиха на земята почуства огромно облекчение.
-Не се притеснявай Роуз,чуствам се добре-кратко отвърна момчето и се надяваше,че всичко ще премине по-бързо,макар че му се виеше свят пед очите.Малко ми стана лошо,но не е чак толкова фатално,благодаря за поканата,изживяването си стурваше-завърши грифиндорецът и поседна малко да си почине и да си възстанови силите.

Крис каза,че всичко е наред.Седна на земята за да се възстанови.Тръгнах към него и след това седнах до него на земята.
-А имаш ли нещо напротив малко компания?-попитах и се засмях.
Беше ми смешно,защото допреди малко бяхме заедно на метлата,а аз го питах дали иска компания.Той само се усмихна.

-Мисля,че е излишно да питаш,хайде настанявай се-усмихна се момчето и подкани Роуз да седне.
Въпреки страхът си от това,че не беше летял и следствие на което му стана лошо,за него това беше един от най-хубавите дни,който беше имал напоследък и си изкара порсто чудесно.
Роуз беше страхотна,доста талантлива,общителна и много дабавна,все неща който му допадаха и се радваше,че се заподнаха по една случайност.
-Трябва да ти призная,че си истински талант и се надявам,че по-нататък ще влезеш в отбора на куидич-отвърна Крис и леко се прозя,раздвижи малко тялото си,защото се беше схванал и зпочна тихо да си пее.
Нямаше никой наоколо,бяха само двамата и се наслаждаваха на всяка минута задено,много бързо си допаднаха и между тях имаше химия.
-Отколко време се занимаваш с летенето и дали вашите ще имат нещо против ако решиш да се занимаваш с кидич?Нали знаеш,все пак това е повече момчешки спорт-бързо вметна момчето и се засмя беше му забавно да си представи безброй момичета да летят като вещици на метлите и да търчат след всяка топка.

-Занимавам се с куидич още от 3 годишна.Сестра ми е в отбора и кръстниците ми нямат нищо против.-казах.
-Ами,ти?В отбора ли си? Вашите какво мислят по въпроса?-задавах въпросите си без спирачка.
Засмях се и след това Крис се присъедини.Беше спрял да пее.
-Може ли....да продължиш да пееш?-казах и го погледнах.-Имаш много хубав глас.-след като казах последното изречение се изчервих и отместих поглед.
Настъпи неловка тишина или поне за мен.Минаха около 10 мин. в тишина и аз запях песента на James Morison-Broken strings.




П.П.:Дано песента те кефи.

Въпросите валяха един след друг,Роуз беше като малките деца и посотянно задаваше въпроси,страхувайки се после да ги забрави и нищо да не го пита.Това време прекарано с нея беше доста забавно,определено не скучаеше,аслед като запя песента на Джеймс Морисън тотялно се отпусна.
-Не съм в отбора,не че не нашите имат нещо против,напротив съгласни са да тренирам,но честно казано аз имам други планове и спорта остава на втори план-обясни Крис и също се пирсъедини към момичето и започна да пее.
Не се смяташе за професионалист,обаче наистина нещата се получиха и гласът му привикна към песента и буквално в рамките на две-три минути изпя песента цялата без да направи грешка.
-Песента е чудесна,имаш доста добър вкус-завърши момчето и изпя послесните тонове от песента,след което се почуства още по-добре и настроението му се развесели.

-Мерси.-казах и се усмихнах.
Не предполагах,че знае песента.Тя е стара и не всеки я помни.
-А имаш ли брат или сестра?-попитах.
Беше ми много любопитно.Исках да знам какъв е и т.н. .Той е много чаровен и интересен човек.Струва си да го познаваш.

Съвсем беше забравил да разкаже нещо за себе си,така се беше впечатлил от това летене във въздуха,всичко му се изпари от главата.Мнението му за Роуз се потвърди,че е доста любопитно и умно момиче,което се интересуваше от всичко без да бъде нахална и да настоява постоянно.
Само че не искаше да я разстройва със своята история,която имаше доста тъжни украски и доста нещастия му се бяха случили.
-За зло или за добро аз съм единствено дете и затова може би баба и дядо дават цялата си обич на мен и постоянно се грижат за мен и гледат да не ми се случи нещо.
Не искаше да задълбочава много,за да не върне болката от миналато,вече беше свикнал с тази загуба и нямаше да понесе отново да страда.
-За да съм искрен ще ти кажа,че моите родители са мъртви и след тяхната смърт се местя в Англия при баба и дядо,където живея,но не искам да задълбочавам в нещатата-отвърна момчето и една сълза се търкулна по лицето заради тъгата от атзи тежка загуба.

Неговите родители бяха мъртви също като моите.Обърнах се към него.Видях как една сълза се спуска от окото му и веднага я избърсах.
-Недей да плачеш.Знам какво е...моите родители ... също са мъртви.-казах и заплаках безшумно.
Мразя Волдемор, мразя и всички смъртожадни.Те са изроди.
-Извинявай,че те питам така нахално,но кой ги уби?-попитах с пресекнал и дрезгав от сълзите глас.

Крис не беше от децата,който изпадат в депресия или меланхолия и започват да се държат безумно и истерично.Трябваше му около пети минути да си върне предишния спокоен вид и да обърне внимание на Роуз.Като чу името на Черния Лорд и направо замръзна,не се боеше от него,но знаеше за неговата репутация и направо му се гадеше.
Хайде,недей сега заарди мен и ти да се разтройваш-отвърна момчето и попаде една кърпичка на Роуз,за да си избърши лицето.Мойте съболезнования за родителите ти,съжалявам не занех че имаш същата съдба акто моята-завърши момчето и замълча за няколко секунди,не искаше да навлиза в чужда територия,така че зачака да се успокоят напълно и да продължат.
-Родителите ми не са убите от лорд Волдемор,не той е предизвикал смъртта им,а са били група побъркани хора,който смятали магьосниците за измамници и се предизвикали пожар в хотела,където са биил отседнали и после ги убили.
Край,повече нямаше намерение да разказва и да прилича на Мария Магдарена,лицето на Крис остана сурово и непроницаемо и нищо не показваше.

-Аз съжалявам.-казах.
Забих погледа си в земята без да мигам.Беше ми страшно мъчно за Крис.
-Хай,искаш ли да забравим темата от преди малко?-попитах и се обърнах към него.
-Ще ти предложа следната сделка да забравим за миналото и да гледаме само напред,ОК?-попитах с шеговит тон.И двамата се засмяхме.

Предложението звучеше много добре,не искаше вече да се връща назад и да си спомня ужаса,който беше преживял преди толкова време,пък и вече беше започнал нов живот на ново място,което по никакъв начин няма да му напомня за трагедията,която беше изживял.
-Благодаря за разбирането и се надявам,че ще ме разбереш,не че не искам да ти разкажа,он не виждам смисъл защо да си приченявам още мъка-отвърна момчето и като приключиха тази тема,веднага насторението му се подобри и пак стана по-весел и щастлив.
Целият следообед бяха прекарали заедно в забава и приятни разговори,много бързо се сприятелиха и се радваше,че имаше с кой да прекара времето си.
-Мисля,че достатъчно дълго се застояхме тук,какво ще кажеш ако някой път дойдеш на гости в Лондон?-предложи й Крис,който прекраваше повечето време в града и идваше доста рядко в училището при тези обстоятелства.

Забравихме темата от преди малко.След като свършихме с това Крис се разведри.
-Мисля,че достатъчно дълго се застояхме тук,какво ще кажеш ако някой път дойдеш на гости в Лондон?-попита Крис.
Бях доста изненадана от това негово предложение.Тогава се сетих за нещо.
-С удоволствие,но при положение,че ти ми дойдеш на гости пръв.-казах и се засмях.
Крис също се засмя.Мдам това,което казах си беше забавно.Посмяхме се още малко...

Беше му толкова забавно,можеха да си говорят с часове ей така на воля,но все пак наиситна трябваше да се прибира,не искаше да си има проблеми с своите близки,така че реши да си взе довиждане с Роуз.
-С удововолствие ще те посетя някой път,трябва само да се уговорим и да се разберем,ще е хубаво да се запознаяс вашите,както ти с моите близки-отвърна Крис и след като посотя още малко реши да си тръгне.
Непремнно Роуз щеше да се хареса,беше доста естествена и мила,с две думи добро момиче,което е доста умно и талантливо и не се занимава с никакви луди неща.
-За съжаление скоро няма да имам време да изляза,тъй като у нас ще идват гости от чужбина,пък и моето време е заето,но ако искаш да подържаме връцка по компютъра или пак по телефона,ако си съгласна?

-Ок,няма проблем.-казах и се усмихнах.
Кръстниците ми щяха да се влюбят в него.
-Дай си скайпа и телефона.-казах като извадих телефона си.То беше ето такъв : тела .
Беше ми много приятно с него.Чувствах се спокойна и някак си щастлива.Забравях за всичко.

Крис извади едно тефтерече от джоба си и за нула време написа адреса си,скайпа и телефона си-даде за всеки случай домашния и мобилния ако нещо стане и не може да се свърже с него у дома,тогава да използва мобилния му,който си беше голяма рядкост защото повечето деца не използваха такъв телефон.
-Всъщност,имам и пейджър,но в случая е напълно излишен,така че можеш да използваш тези два номера по всяко време-отъврна момчето и попаде листчето на Роуз.Е беше ми приятно да си поговорим,изкарах си чудесно днес,надявам се скоро да се видим пак-отъврна усмихнат той и като леко я прегърна бавно се запъти към града.

Разменихме си номерата, скайповете и адресите.Прегърнахме се и си казахме чао.
Тогава всеки тръгна в различна посока.Аз тръгнах към вкъщи,мисля че той също тръгна към тръгна към тях.