Трибуните

Брой мнения : 63 Join date : 2010-05-08 Age : 27

Когато имаше мачове,учениците се събираха тук и подкрепяха отбора си.

Брой мнения : 63 Join date : 2010-05-08 Age : 27

Аз тъкмо дойдох в училището и реших да се разходя.Минах покрай езерото и дойдох на трибуните на Куидичното игрище.Седнах на едно от местата и след извезно време зад мен се чуха стъпки.Обърнах се и видях...

- Не знам - казах тихо.
Тя продължи да ме гледа и болката в очите му накара сърцето ми да се свие. Бузите ми поруменяха от срам.
- Всъщност имам - признах.
Натиснах бутона за отговор. Нямаше нужда да поглеждам към десплея, за да видя кой се обажда.

Вървейки из трибуните, бях се зачела в най-новата си книга. Слънцето хвърляше лъчи върхо страниците на романа, а аз отгърнах на следващата страница. Изведнъж странна сянка покри 234-тата страница, но преди да вдигна поглед, вече бях на земята.
- Съжалявам, добре ли си? - попита познат глас.

П.П: Горната част е от книгата!

Брой мнения : 63 Join date : 2010-05-08 Age : 27

Както стоях,видях,че към мен се е насочило познато познато момиче.Когато се проближи момичето,аз я разпознах.Беше Кристен от нашата улица.Тя вървеше,но явно не ме виждаше,защото се бе зачела.Когато станах,тя се озова много близо и без да искам я бутнах.Тя падна,аз се приближих до нея,подадох и ръка и попитах:
-Съжелявам,добре ли си?-Тя вдигна глава и...

Познати, любопитни очи се впиха в лицето ми. Това беше Робърт! Но какво? И той ли е от Хогуортс? Отне ми половин секунда, за да отговоря.
- Робърт? Да, добре съм - поех ръката му и се изправих. Наведох се, за да си взема книгата, още шокирана от факта, че Робърт стои пред мен, но той ме беше изпреварил и ми я подаде.

Брой мнения : 63 Join date : 2010-05-08 Age : 27

Очудих се,че Кристен учи тук.След като и подадох книгата направо я попитах:
-Какво правиш тук?,Да не мби да си т Хогуортс?-Усмихнах се и иазчакай момичето да се осъзнае и да ми отговори..

- Благодаря! - казах аз и се усмихнах, след което отговорих на върпосите му. - Да от Хогуортс, както и ти предполагам - разсмях се.

Брой мнения : 63 Join date : 2010-05-08 Age : 27

Аз също се усмихнах и преложих:
-Хайде да седнем тук?.Какво ще кажеш?-Посочих местата до нас и допълних:
-Много са удобни.От мен да знаеш.-Кристен се разсмя и...

Седнах ме на земята, като се настаних до него. Оставих си книгата, пръчката и другите неща отстрани и се обърнах към Робърт.
- Колко странно. От началото на учебната година сме тук, а чак сега се засякохме!

Брой мнения : 63 Join date : 2010-05-08 Age : 27

Аз се замислих за момент и казах:
-Всъщност аз идвам чак сега.-Роб се заогледа и допълни:
-Бях на самостоятелна форма на обучение,така да се каже.-Отново се усмихнах и казах:
-Разбрах,че скоро ще има бал,а?...

- Да - съгласих се. Замислено погледнах надолу и допълних. - на първи Юли.

Брой мнения : 63 Join date : 2010-05-08 Age : 27

Замислих се за момент и казах:
-Ъм,ти,такова,имаш ли покана от някого,за бала?-Изчервих се,незнайно защо,затова наведох глава..

- Не, но не се и надявам да получа - отбелязах аз. Не знам защо, но той леко се изчерви. Май се притесняваше. От мен? Само знам, че беше сладък, когато беше притеснен или срамежлив. Усмихнах се, а той отвърна на усмивката ми.

Брой мнения : 63 Join date : 2010-05-08 Age : 27

-А искаш ли да дойдеш с мен?-Аз се престраших и най-после я поканих.Кристен беше много красиво момиче,с прекрасни очи и като цяло беше великолепна.Сега само се надявах да не ме отреже,като откаже поканата ми...

- О! С най-голямо удоволствие! - съгласих се аз. Видях облекчение да се изписва на лицето му и се усмихнах. Май днес прекалявах с усмивките. Сигорно приличах на някоя постоянно хилеща се идиотка, но не ми пукаше.

Брой мнения : 63 Join date : 2010-05-08 Age : 27

Разсмях се и казах:
-Имаш много хубава усмивка!-Забелязах ка бузите на момичетата поруменяват и добавих:
-Не се изечервявай от истината.-Усмихнах се и и намигнах,а тя...

- Ъм - започнах малко притеснено, загледана в пръсите на ръката си - това нещо.. т.е. това, че ще ходим на бала заедно.. - Уф, умотах се съвсем! - среща ли е? - веднага щом думите изкочиха от устата ми, съжалих, че съм го попитала. Погледнах, все още изчервена.

Брой мнения : 63 Join date : 2010-05-08 Age : 27

Усмихнах се и казах:
-Мисля,че е среща,ако нямаш нищо против!-Загледах се в Кристен,а тя..

Разбира се, че нямах!
- Не, няма нищо против! - отвърнах аз.
Почуствах се малко странно. Нещо със стомахът ми не беше наред. Не беше болезнено, но определено странно! Сякаш.. сякаш в мен имаше хиляда пърхащи пеперуди.

Брой мнения : 63 Join date : 2010-05-08 Age : 27

-Супер,значи ще е среща!-Ухилих се до уши и попитах:
-А сега,какво ще правим?-Зададох въпроса си,след което хванах Кристен за ръка,но след няколко секунди я пуснах,защото помислих,че ставам нахален,а Кристен...

Може би беше детинско, но.. бутнах го с един пръст по рамото и скочих, извиквайки:
- Ти гониш! - разсмях се и започнах да тичам.

Брой мнения : 63 Join date : 2010-05-08 Age : 27

Стреснах се,но и аз станах и започнах да гоня момичето:
-Бягаш доста бързо за момиче!-Казах аз и в същият момен се препънах и паднах.Чух как Кристен се разсмива и продължава да тича.Стана и продължих да я гоня.След петминутното бягане нагоре-надолу по трибунуте най-после успях да я хвана.Задъхан казах:
-Наистина бягаш бързо за момиче.-Тя се разсмя и се опита да се освободи от хватката ми,но учи опитаи беше неуспешен.Започнах да я гъделичкам,а тя се смееше все по силно и по силно.Накрая със сетен дъх казах:
-Ти гониш!-Кристен се разсмя още по силно и...

Реших да сменя тактиката.
Започнах да го гоня и след минута извикак, подпирайки се с ръце на коленете си, за да си поема дъх:
- Добре, добре! Печелиш! - победено признах.
Робърт се засмя и дойде до мен с ухилено изражение.
- Всъщност - бутнах го с пръст отново по рамото - Размислих! - казах и побягнах.
- Хей! Не си честна - шеговито ме обвини, а аз отвърнах:
- Не съм казала, че ще играя честно - изплезих му се.

Брой мнения : 63 Join date : 2010-05-08 Age : 27

Размях се след като Кристен започна да тича и след извесно време станах и започнах да я гоня.Когато видях,че няма да мога да я хвана се направих,че се препъвам и падам в безсъзнание.Чух Кристен да извиква и да идва към мен.Тогава тя...

Докато тичахме, се обърнах да видя Робърт. В този момент той отново се спъна и пак падна. Спрях на място, за да го изчакам да стане, и без това имах преднина. Изхилих се.
Явно не само аз падах често.
Но той продължи да лежи на земята. Нещо не беше наред. Усмивката ми се стопи и хукнах да видя какво е станало. Когато се приближих, коленичих до него.
- Роб? Робърт! - раздрусах го по рамото. В безсъзнание ли беше? Божичко! Паникюсах се. Добре, добре.. поех една дългока глътка въздъх да си припомня правилата за бърза помощ, които ни показаха в старото ми училище. Никога не съм ги практикувала, но не ми се е налагало. Наведох се да видя дали диша, но..