Трибуните

Щом Кристен ме раздруса на мен ми стана смешно,но запазих самообладание и продължавах да се правя на припаднал.Когато Кристен се наведе над него,той отвори очи и я целуна по бузата.А пък Кристен се стъписа.Роб стана и каза:
-Извинявай.Просто те харесвам и...-Кристен го прекъсна и...

Разсмях се и казах:
-Аз,да съм се преструвал,на прпаднал..да бе да!-Кристен също се разсмя, аз предложих:
-Хайде да седнем за малко,че се изморих!-След като седнахме казах:
-А сега какво ще правим?...

-Ами добре.-Изправих се пред Кристен и зададох първият си въпрос:
-Кога ти е рожденният ден?-Засмях се и добавих:
-Не можах да се сетя за друго!...

-Ъм...сигурна ли си,че искаш да знаеш?-Аз погледна Кристен малко странно,а тя само кимна:
-Свиря на барабани.Само не се смей-Казах аз и преминах към моят въпрос:
-А твоето хоби е?...

-Китарата е много лесна!-Ухилих се до уши и добавих:
-Ще ти е лесно,учиш се бързо!-Отново се ухилих и...

-Аз..твой учител,сигурна ли си?-Погледнах я отново странно и се засмях:
-Но как ще ми плащаш?...

Расмях се на глас и казах:
-Хмм...а кога ще са уроците?..

-Възможно най скоро а?-Усмихнах се и допълних:
-Когато имаш възможност,тогава!..Става ли?...

-Ти.-Отговорих без да се замислям...

-Да,разбира се!-Усмихнах се до уши,станах и..

Започнах да се смея и казах:
-Никъде,просто реших да се разтъпча малко.Кога ще излизаме?-Погледнах Кристен,чийто поглед все още беше объркан...

Излязох от замъка със "Светкавицата за да по тренирам малко.Може би се упражнявах вече от половин час,когато чух някой да идва насам.Извадих пръчката си докато бях все още на метлата.
Прошепнах:
-Лумос.
И тогава видях,че този който се приближава е грифиндорец.

Днес не беше особенно подходящо време за разходка,тъй като най-неочаквано Крис се разболя и се чуставше адски отпаднал.Не знаеше какво точно се беше случило,много добре се пазеше и изведнъж като вихрушка го връхлетя много неприятна хрема,кашлица и ужасно главоболие,което не го оставяше намира.Момчето се видя в ужас,не обичаше много да лежи и да стои неподвижен,но му трябваха поне няколко дни да се възстанови.
Постепенно с течение на времето,той се оправя и след дълго отсъствие реши да отиде до Хогуортс,много му липсваше училището и първо се отби до стадиона,ъкдето се провеждаха мачовете по куидич.
Не предполагаше,че има някой когато се насочи към трибуните,но в далечината съзря някакъв силует,само че нищо не виждаше.
След кракто колебание,първокурсникът се насочи натам и приготви пръчката си ако се наложи да се отбранява.

Хммм.Кой беше това?Момчето продължи да се приближава с вдигната пръчка.Не разбрах кой е докато не излезе на светлината,която излъчваше пръчката ми.Слязох от метлата.Мисля,че момчето се казваше Крис,но не съм сигурна.Той се взираше в мен и предполагам това се дължеше на това,че е заварил някого тук и сега.
-Здравей-казах аз с протегната ръка.-Аз съм Роуз Кълън.А ти си?

-Казвам се Крис Уорън и съм от Грифиндор-каза момчето и се здрависа с непознатото момиче.Отдавна не беше виждал жива душа в замъка и може би сега можеше малко да се разтовари и да се поговорят.
Досега не я беше виждал в училището,вероятно е нова ученичка дошла наскоро,но се надяваше да не се окаже че е от Слидерин,защого тогава моментално щеше да си отиде.
-Приятно ми е да се запозанем,вероятно си нова,нали?Не съм те виждал преди,защото аз много добре знам кой хора учат тук,а ти така да се каже,че си ново лице-отвърна момчето и с любопитство продължи да я гледа.
Не исакше да бъде нахален,но имаше нещо което го заинтригува,пък и на пръв поглед момичето изглеждаше достасвястно и едва ли щеше да откаже компанията му поне за малко.