Общата стая

- Добре.. охх.. какво да ти избера? - замислих се. - Искам.. да се съблечеш, да останеш само по гащи - започнах през смях - да излезеш и да тичаш по коридорите като викаш.. "Аз съм гений!" - двете с Ренесме избухнахме в смях.

Дерек се съблече като си мислеше "Кристен е ужасна". Тръгна по коридорите като викаше "Аз съм гений!". След 10 мин. се върна и седна на дивана. Ренесме седна отново в скута му. Наред беше....

Ренесме седна отново в скута на Дерек, след пътешествието му по коридорите. Тя се обърна към Кристен и я попита:
-Е, какво избираш?
Беше време за отмъщение, заради стриптийза....

- Риск! - избрах аз и зачаках присъдата си. Знаех, че ще е нещо гадно, за да си го върне за стиптиза, но, нали, за това се казва риск.

На Неси веднага й хрумна идея за предивикателство. [total lie xD]
Тя се усмихна й каза на Крис да остане по бельо, да отиде при някой ученик и да му каже "Здравей сладур! Много си готин"!. Дерек и Иън започнаха да хилят, Кристен просто зяпна, сякаш фраснали я с тухла по главата...

- Какво?! Ти сериозно ли?! - единствено успях да кажа. Още бях в шок.
- Дааа.. - Ренесме се смееше, а Иън и Дерек направо се търкаляха по земята от смях. Стоях като вцепенена. Разтърсих глава и си казах Какво толкова?. Май и сама не си вярвах.
Изправих се и си съблякох мантията. Бузите ми се затоплиха, а след секунди усетих как придобиха червеникав цвят. Свалих ризата и полата. Е, сега вече си умирах от срам. Погледнах към Ренесме, която все още се смееше.
- И чорапите! - съобщи тя през смях.
- Какво?! Но, нали, съм по --
- И чорапитее - изплези ми се тя. Какво да се прави? Сама си избрах риск. Събух си обувките, а след това и чорапите.
- Доволна? - попитах аз.
- Много - отговори тя и отново избухна в смях.
Червенината по лицето ми стана още по - червена. Тръгнах към врата с бавни крачки. Пред врата си поех дълбоко въздух и излязох. Молех се само да не ме види някой учител. Какво ли щеше да си помисли? Чух стъпки след себе си и инстинктивно се обърнах. Видях Ренесме след мен.
- Какво правиш? - прошепнах аз. Не исках никой да ме види така, за това се старах да не привличам внимание.
- Да не си мислеше, че няма да дойда? Това не е за изпускане! - изкикоти се тя.
- Ха - ха - погледнах я тъпо. Тя отново се разсмя. - Хайде, че да свършваме по-бързо! - казах аз и отново тръгнах. Неси тихо се кикотеше до мен, но се стараех да не и обръщам внимание, защото всеки момент щях да се върна в общата стая. На ъгъла видяхме две момчета да си приказват.
- О, не! Връщам се - обявих аз, все още шептейки, но Ренесме ме спря.
- Не, не, не.. Не можеш да се откажеш! Аз направих стриптийза - беше права и не можех да спора. Тръгнах, но срамът пак връхлетя в мен и спрях.
- Не могаа.. - оплаках се аз.
- Можееш. Хайде, вървии!
- Охх.. добре - Тръгнах към момчетата и, щом срещнах учуденият им поглед, наведох глава. Колкото и да ми се искаше, връщане нямаше.
- Здравей! - за мое учудване успях да съвсем спокойно да поздравя по-високото момче. Огледах го от глава до пети, като се стараех да не срещна отново шокираното му изражение. Сигурно и аз така съм гледала, когато разбрах какво ми предстои.
- Ъъ.. - смотолеви той. Май си беше глътнал езика. Това ме накара да се подсмихна.
- Много си готин! - изстрелях думите аз. Той придоби още по стреснато изражение, което ме караше да се разсмя, но се увладях. Намигнах му и се обърнах да си вървя. След миг видях и Ренесме, която продължаваше да се смее.
- Успя! - почти извика тя.
- Надявам се вече да си доволна - каза аз.
- И още как! - отвърна тя.
Веднага щом се прибрахме в стаята, си облякох отново дрехите.
- Трябваше да му видите физиономията! - разказваше Ренесме и се смееше.

Заливайки се от смях, Ренесме попита Дерек какво избира.

След кратко събличане и спор момичетата се върнаха в общата стая. Ренесме явно беше в преповдигнато настроение.
- Трябваше да му видите физиономията! - разказваше Ренесме и се смееше.
- Какво - попита Дерек видимо изненадан. - Да не го направи?
- Да, като нищо - извика през смях Ренесме.
- Вие не сте добре бее! По-луди не съм виждал - призна Дерек и се хвана за главата.
- Сега кой е наред?- попита Кристен най-накрая. - Дерек, ти си.
- Риск - каза Дерек. Досега не беше избирал друго. Той изчака новата си присъда.

-Хмм...-замисли се за момент Неси.-Вие с тия рискове..Сетих се!-извика изведнъж и се усмихна подличко...
-Трябва да отидеш при някоя учителка, да паднеш на колене пред нея и да й изпееш балада...!-Неси едва сдържаше смеха си. Веднага си представи Дерек паднал на едно коляно, пеещ арии..

Предизвикателството на Ренесме беше ужасно. Та Дерек не можеше да изкара две ноти на кръст. Той се примири и тръгна. Ренесме, Кристен и Иън го последваха из коридорите търсейки някой учител. След дълго вървене на 4 етаж те срещнаха г-ца Кълън. -"Ох, точно тя ли? Защо на нея трябва да пея арии с моя глас. Дано горката жена си остане с нормалния слух"-помисли си Дерек-"Е няма начин-трябва да се примиря"- Г-це Кълън....г-це Кълън. Изчакайте!-извика Дерек. Ком жената се обърна момчето коленичи пред нея и започна:

If I
Should stay
I would only be in your way
So I'll go
But I know
I'll think of you every step of
the way

And I...
Will always
Love you, oohh
Will always
Love you
You
My darling you
Mmm-mm
Дерек пееше фалшиво, докато приятелите му се бяха скрили и гледаха сеира му зад някакъв прашен рицар.Професор Кълън го гледаше странно, но все пак го изслушваше.

Bittersweet
Memories
That is all I'm taking with me
So good-bye
Please don't cry
We both know I'm not what you
You need

And I...
Will always love you
I...
Will always love you
You, ooh
Дерек спря дотук.
- Извинете за безпокоствието, г-це Кълън-извини се Дерек и тръгна към общата стая. Щом Професорката се врътна и тръгна нанякъде приятелите на Дерек се показаха.
- Човече, голяма излагация! Поне да си беше пречистил гърлото с бирен шейк преди това...
- Вкъщи има. Искате ли да дойдете вкъщи. Ще си спретнем един малък купон-музика, питие и лафче-предложи Дерек и изчака отговора.

[i]Ренесме още се превиваше от смях от още звучащите в ушите й фалшиви трели на Дерек. Той предложи да отидат у тях и да си спретнат купон.
-Сега съм в перфектно настроение - каза тя - така че съм За! Обаче само четиримата ли? Защо не направим нещо по-голямо?

П.П. Ако няма хора он-лайн да сме само ние...

Брой мнения : 24 Join date : 2009-09-12 Age : 30

Мариса отвори вратата на общата стая на Хафълпаф. Изящната `и фигура бе осветена от слънцето, което сякаш светеше само за нея. Лъчите му се отразяваха в прелестните `и сини очи, които светеха като диаманти. Непокорсните, кестеняви коси на Мариса се развяваха от ветреца, идващ от отворения прозорец. Красавицата се придвижи с грациозна походка и седна на един от диваните. Кръстоса крака и се зачете в модно списание. Скоро чу, че някой влиза.

-Боже! Кого виждам? Мариса...мислех, че си напуснала училището-извика Дерек като влезе в общата стая и видя Мариса. - Как си? Как върви при теб?

Брой мнения : 24 Join date : 2009-09-12 Age : 30

- Очевидно не съм напуснала училището - усмихна се чаровно Мариса, а Дерек погледна опиянен.
- Всъщност съм добре.
Красавицата погледна съкурсника си очарователно, а очите `и блестяха. Тя прокара пръсти през косата си, като `и направи доста обем. Стана, за да се поздравят, а перфектно изваяното `и 170 сантиметрово тяло се открои. Тя бе облечена с черен потник с дълбоко веобразно деколте, къси дънкови панталонки и черни кецове.

-Въобще не си се променила...-забеляза Дерек. - Все така марково облечена-момчето се разсмя и попита- Какво правиш и имаш ли някакви планове за този дъждовен следобед?

Брой мнения : 24 Join date : 2009-09-12 Age : 30

- Мисля да си стоя тук. Все пак навън е мрачно е не е особено подходящо за излизане.
Не се беше променила... Може би дрехите не, но външността ... Сега изглеждаше много по-зряла и голяма.
- Ох, по дяволите! Защо си сложих тези дрехи...
На момичето `и стана студено. Започна да трепери, но се опита да скрие това.

-Вземи пуловера ми-каза момчето и съблече пуловера от гърба си и го подаде на Мариса. - Защо те нямаше толкова време? Докато те нямаше дойдоха много хора в нашия дом. Всички са страхотни и добри приятели. Надявам се да се сприятелиш с тях.

Брой мнения : 24 Join date : 2009-09-12 Age : 30

- Благодаря. Нямаше ме, защото пътувах доста дълго време. Станаха много неща... Родителите ми се разведоха, дядо ми почина. Такива работи.
Мариса облече пуловера на момчето, който `и беше доста голям.
- Всъщност, не обичам новите запознанства.

-Съжалявам за нещастията, които ти се случиха. Жалко и за това, че не обичаш новите запознанства. Аз вече имам приятелка. Скоро станаха 4 месеца от връзката ни. Поне заради мен се запознай с Ренесме-моята приятелка и Кристен. Двете са страхотни момичета и верни приятелки. Докато те нямаше, намери ли си приятел?

Брой мнения : 24 Join date : 2009-09-12 Age : 30

- Ъъ, всъщност не. За какво ми е? Само да скъсаме и после да плача цяла вечер... Не ми трябва. И не, благодаря, ще мина и без запознанства. - отсече Мариса и се усмихна изкуствено.

-Ще ме е яд ако не се запознаеш с тях, но ти си решаваш. Какво ти се прави-смени темата Дерек и седна на дивана.

Дерек беше в общата стая. Краят на учебната година беше скоро и нямаше уроци, нито домашни. Взе книга и седна на дивана. Нито знаеше книгата, нито за какво се разказваше в нея-просто я взе и слезе долу. Започна да чете. Книгата не беше по вкуса му, но беше интересна. След малко се чу тропот...

Неси заслиза по стълбите забързано. Влезе в общата стая и там видя Дерек. Затича се към него и започна да подскача и да се смее..
-Како има?-попита той също засмян.
-Ще ходя да си купувам рокля Ще ходя да си купувам рокля Ще ходя да си купувам рокля Ще ходя да си купувам рокля Ще ходя да си купувам рокля Ще ходя да си купувам рокля Ще ходя да си купувам рокля Ще ходя да си купувам рокля Ще ходя да си купувам рокля..!-запя тя.

-А аз ще я видя А аз ще я видя...-запя той. Все още ли смяташ да ходиш сама..-попита момчето-ще ми липсваш.
-Да, ще отида сама. Не ме питай повече-почти викна Ренесме-ако още един път започнеш да настояваш няма да дойда с теб на бала.
-Добре, добре спирам. И все пак не се бави много...

Ами..ще ходя с Крис, така че, да, ще се бавя.. Smile

- усмихна се тя. Грабна чантата си и се запъти към спалните за да се преоблече. След малко се върна облечена с червена лятна рокля, черни кецове по глезените и късо дънково яке. Чантата й беше черна и кожена. Та я метна на рамото си и от там извади мобилния си телефон,за да звънне на Крис и след това се сети,че в Хогуортс няма обхват.
-Е, май ще трябва да я изчакам - каза тя и седна до Дерек. След това го целуна нейно по устните.

» Общата стая
» Общата стая
» Коридора към Общата стая на Слидерин
» Болничната стая