Поляните на Хогуортс

Дерек дойде в поляните. На едно от дърветата седеше някакъв господин. В училището се носеше слух, че има нов учител по Защита срещу черните изкуства. Сигурно беше той. Момчето се прибрлижи и го поздрави. Той явно беше задълбочен от книгата си и не му обърна внимание. Дерек легна на тревата и зачака да дойде някой.

Дерек дойде на двора. От доста време не беше идвал. Намери един бор и се излегна под него. Времето беше хубаво и под дървото момчето намери сянка от напичащото слънце. Не след дълго Дерек заспа...

Ренесме се разходаше по поляните на Хогуортс, като си мислеше за Дерек. От както бившето му гадже Мариса се върна, постоянно му се лепеше. Както си мислеше едва не се спъна точно в Дерек, заспал на поляната. " Сега ще си поговорим двамата!" -помисли си тя и приседна до спящоо момче. Лекичко го раздруса, но нямаше никаква реакция. Започна да побутва по-силно и най-накрая Дерек се събуди. Изглеждаше изнендан да го буди точно тя.

-Ооо Неси-каза момчето и целуна момичето. - Къде беше? Липсваше ми. Постоянно мислех за теб-Дерек говореше бързо и се зачуди дали Ренесме го е разбрала. Неси седна до него и...

Ами...нищо. Трябва да поговорим за нещо..така де..как е Мариса? Нещо напоследък все сте заедно..?

-Не сме заедно-само един път се видяхме. Тя не излиза от стаята. Преди да се върне, мисля, че знаеш какво стана между нас. А, защо питаш?

Ами..ей така. Смисъл..ако има..нещо..нали..просто..знаеш..да..кажеш..абе нали знаеш.
"КАКВИ ГИ ПЛЕЩЯ??!?!?!?!?!" Неси си пое въздух.
-Какво смяташ да правиш относно нея? Щом не сте заедно..

-Аз съм с теб. Докато съм с една, няма да бъда с друга. А Мариса щом постъпи така..няма място в сърцето ми. Сега то е твое, и ще бъде така докато....и аз не знам докога-каза Дерек и си пое дъх. Облегна се на бора и хвана ръцете на Неси.

Дерек хвана ръцете на Неси.
-Точно това исках да чуя. - каза тя и го целуна.
-Обичам те- каза той и я придърпа към себе си за още една целувка. След това я прегърна, а тя положи глава на гърдите му.
-Аз също..

Дерек се плъзна леко и легна на земята. Неси продължи да бъде до него.
- Какво ли щях да правя без теб?-попита Дерек. Може би щях да стоя самотен, или щях да умра. Добре че си ти да осветяваш живота ми...Обичам те и ще те обичам завинаги...

-Знам, и аз се чувствам така. Знам, че ще прозвучи банално, но мисля, че ти избраният за мен. Създаден за мен. Нес го целуна още веднъж, а той я придърпа отгоре си и задълбочи целувката. По време на целувката, Неси леко захапа долната устна на Дерек, а той простена и я притисна към себе си. Двамата плавно сплетоха езици и целувката им стана още по страстна и близка, искаща да потвърди думите им. С мъка Неси се отдели от Дерек и каза:
-Май..не трябва точно на поляната...

-Точно сега сме скрити и никой не ни вижда...Искаш ли да се разходим из поляните?-попита Дерек и изчака Нес да отговори.

Ами..да. -отговори Неси и се изправи. Дерек също стана и хвана ръката й. Двамата се зарахождаха из зелените треви, не продумвайки. След малко Дерек..

Започна да вали и Дерек издърпа Неси под най-близкото дърво.
-Сега ще чакаме да мине или ще се прибираме в училището. Но училището е далече-имаш ли идеи?

Ами...май ще трябва да си седим тук..
Двамата седнаха под едно от дърветата и зачаха дъждът да спре.
По едно време Дерек се обърна към Неси....

-Мила, ами..-започна Дерек- ще има бал. Ще дойдеш ли с мен-попита той и изчака Неси да му отговори.

Хм..ами..-забави се с отговарянето си Неси. Беше й дошло като глъм от ясно небе. Знаеше, естествено, за бала, но не очакваше Дерек ей така да й изтърси покана..-Да! -отговори тя най-сетне.

Щом Неси отговори Дерек я целуна.
-Радвам се!-каза той. - Трябва ли ти нещо за бала? Рокля, обувки, аксесоари и т.н.?

Ами..да! Но на пазаруването няма да присъстваш! -усмихна се тя.

-Сама ли ще ходиш?-попита момчето. - Защо няма..ако те видя преди бала ще се случи нещастие..Като на сватба?

Неси се засмя. -
-Не бе, глупчо! Искам да си изненадан!

"Така ли? При мен няма такива работи"-помисли си Дерек.
-Добре, бъди тайнствена..-отговори той. "..но не задълго, миличка".

Добре..-усмихна се тя и го целуна. След това видя, че дъждът е спрял. Двамата се изправиха и тръгнаха по поляните към училището.

Денят беше хубав и слънчев.Нямах часове и до бала имаше време,затова реших да разпусна малко,като отида на поляните.Мисля че до сега не ги бях посещавал.Разходих се малко,след което си избрах хубаво местенце и се настаних.Гледката беше доста красива.Изведнъж се чуха стъпки,които нарушиха спокойствието ми..