Поляните на Хогуортс

-Еми аз незнам... - успокои се момичето..

Навита ли си или искаш да си задаваме по-пикантни въпроси?

-Мхм.. Казвай! - рече момичето.

Кой харесваш от всички тук или пък кой ти е приятен?

-Като приятел или като гадже? Ако е като гадже, имам си Крис, а ако е като приятел - всички са ми забавни, всички са много готини и много печени, независимо, че с Анабел сме във вражда. - захили се момичето. И след това се замисли за момент.
-Сега аз... Кое момиче ти харесва най - много? - беше въпроса на Кейт.

Ми......-изчервих се-Мариса,тя е от моя дом и е доста симпатична. Красива е,със страхотни сини очи , и страхотни къдрави коси. Просто момичето мечта е-според мен. А ти само Крис ли имаш? Харесваш ли други като гаджета?

-Като гадже - не. - каза Кейт.

п.п. - Сестра ми ме гони... Ставам.

Кристен разказва:
Гледката беше прекрасна. Надявах се да срещна някой, с когото се запознах тук, но нямаше никой. Седнах на земята, за да се полюбувам на слънцето. Затворих очи и вдишах от чистия въздух. Бях се замислила за родното си място, докато някакъв шум не привлече вниманието ми. Рязко отворих очи и се обърнах, готова да стана. Пред мен стоеше момиче. Не бях я срещала преди. Имаше дълга кестинява коса с руси кичори. Очите й бяха зелени и любопитно се взираха в моите.
- Здрасти! - поздравих я аз и се изправих.

Хейли разказва
Момичето ме поздрави но аз продължих още около минута да се взирам в нея.беше много красива,изглеждаше ми мила,а и само тя като мен май все още не си бе намерила приятели.Не исках да съм от самотниците и понеже забелязах че вече дълго време мълча
-Здравей!Ъм извинявай,ако съм те стреснала!*засмях се неловко* Аз съм Хейли!Може ли да седна? *усмихнах се*

Последва кратко мълчание,през което аз се чудих какво да й кажа
-И така намери ли си приятели вече?Знам че беше глупаво така да ти се натрапвам,но всички момичета от Рейвънклоу се бяха изпрали докато моя милост се събуди *засмях се* Ох пак започнах да говоря много!

Рейвънклоу!Но за да бъда честна ти си първият човек с когото се запознавам.А ти от кой си?

Да и съм още в шок така да се каже!*засмях се* Но поне успях да стана ръководител на клуба за защита на домашното духче.За жалост обаче не са се записали много хора.А ти откога си тук?

Аз си избрах неогъваема.Не знам защо,но предпочетох да е по-класическа.Вярно че някога може това да се окаже минус а мен,но ще го преодолеа *засмях се* Между друго скоро ще стане дванадесет,случайно да знаеш кога е обядът?

Да за жалост!*засмях се* трудно е да си нов.Утре ще е първият ми урок в Хогуортс.Ти откъде идваш?

-Аз съм от Лос Анджелис *усмихнах се* Майка ми е мъгъл баща ми също е бил,но за жалост го убиха когато бях по-малка.Само сестра ми има магически сили,но отказа да ги използва.Затова си живее нормално.Дори не беше съглсна да идвам тук,но виждаше че не съм щастлива в ЛА *усмихнах се* Общо взето това е моята история! *засмях се*

- В моето семейство само майка ми имаше магически сили, но когато срещнала баща ми е захвърлила тази своя страна. Отдаде се на нормален живот. Повече на работата. Преди няколко месеца разбрах, че и аз съм като нея. Толкова се зарадвах, че ще уча тук, когато получих и писмото. Толкова нови неща и нови приятели. И аз в Малибу не бях особено щастлива.

П.П. Сори, че се забавих.

Честно казано искам да премина през много предизвикателства и мисля че това училище може да ми ги даде. Искаш ли да влезем вътре че май ще слънчасам накрая

Да защо не.Ще ми бъде много приятно.Усмихна й се.Беше много приятно момиче,радвам се че попаднах точно на нея.Може би прекалих с говоренето,но не показа с нищо че я дразня е може би съм я дразнела,но не го показа това бе добре.Само за едно съжалявах,че не беше от моя дом щеше да е още по-забавно.Запътихме се към магическия свят.




ПП:Сега ще стана за малко че май имам да пиша разни домашни за утре но като седна ще пиша.