Кафене Sunshine

-Хаха - засмя се Каме. -Ти трябва да дойдеш да живееш там.. По някое време ще ти писне да гледаш момчета с еднакви прически.. - Кристен зяпна, а Кейт и Крис се ухилиха на физиономията и.
-Да, Кристен, в Япония момчетата ходят с еднакви прически. - Кейт отпи от шейка си и поклати глава.. -Не ми ли вярваш?

-Това ми звучи доста забвно-каза Крис като се опитваше да не се разсмее,защото не можеше да си представи някой мъж да ходи със еднаква и то японска прическа.
-Искаш ли да пробваш?-обърна се към него Кам,като видя веселото му изражение.
-Не,но със удоволствие искам да чуя някоя легенда,защото знам,че азиатците много бива във това.
Разговорът продължаваше със плъна сила,а и цялата маса беше затурпана със толкова напитки и харна,че щеше да бъде успех,ако успеят всичко да излапат.

- Имам предложение! - казах аз.
- Какво? - попита Крис.
- Искате ли да отидем да се разходим в парка? - попитах аз.
- Да, хайде, супер! - отговори Кейт.

П.П: Съжалявам, че отне толкова време за толкова малко!

Неси влезе в кафенето и седна на една от масите. Остави торбите си до стола и поръча чокочино на сервитьорката, която я приветства с усмивка. Ренесме извади телефона от чантата си и го остави пред себе си, сякаш очаквайки президента да й звънне. Когато поръчката й пристигна, Неси извади книжката, която четеше - Очи от рая - и отгърна на отбелязаната страница. Неси не усети колко дълго е стояла, докато четеше, но силен звук от отваряне и затваряне на врата я накара да откъсне поглед от книгата. В кафенето беше влязъл....

Пълна скука го обзела Кристофър през последине дни,нищо не му се правеше,въобще беше доста мрачен и не излизаше от училище.Единстевното хубаво нешо беше започавщият бал тази вечер,така че щеше да се възползва от това и щеше да се позабавлява добре.Дотогава реши да отиде във Лондон и да разнообарзи малко времето си.Този ден нямаше много хора,което беше добре и липсата на обичайната шумотевици по улицата го успокои.Реши да послади малко времето си и затова влезе във кафене Sunshine,което беше открито наскоро,но се радваше на бърз интерес и събираше доста клиенти.Докато търсеше място да седне,изнедващо забеляза една своя позната от училище-Ренесме и реши да се присъедини към нея.Тя беше се навела над някаква книга,но когато усети присъствието му вдигна очи:
-Здравей!Радва мсе да те видя,може ли да седна при теб?-каза Крис и се усмихна.Хубаво беше,че този ден нямаше да е толкова лош и щеше да си го изкара със приятел.

-Сядай! -покани го Неси-Въпреки, че трябва да тръгвам. Трябва да се приготвя за бала..Не че 10 минути ще ми стигнат (; -усмихна се тя.

-Карай,десет минути са много-разсмя се Крис и се насатни на масата.Много се радвам,че те видях.Така ще имам малко време да се разтоваря,честно казано доста ми е скучно напоследък-изражението му показваше,че наистина е било така и въобще не се е забавлявал.
-Готов ли си за бала?Вече избрали си тоалет?-съ сусмивка го попита тя,акто се има предивд,че някой от момчетат са доста суетни и обичат да се гиздят със чаосове.Преди да й отговори,реши да си поръча нещо и след малко дойде сервитьорката:
-Здравейте!Бих искал да си поръчам две палачинки и кока кола-поръча си той и благодари.А сега да сеърнем на въпроса,да вече си избрах,а ти имаше ли някакви порбели по този въпрос?

Неси влезе в кафенето и се огледа, Нямаше никой познат, затова седна сама на една от масите в ъгъла. Нямаше какво да прави днес, затова реши да се мотка и да умира от скука. Беше търсила Дерек на мобилния, но не отговаряше. Сервитьорката дойде и тя си поруча Лате Лунго и кексче с шоколад. Тъкмо се сети, че може да се обади на Кристен или Хейли, когато вратат се отвори и в кафенето влезе Крис.

Тъкмо влизах в кафене Sunshine, когато видях Ренесме на една от масите. Чудесно, нямаше да съм сама. Усмихнах се радостно и `и метнах.
- Хей, Нес - казах, щом се приближих. - Може ли да седна при теб?

Разбира се, сядай- каза Ренесме. - Тъкмо си мислех, че ще свърша забутана и прашасала от скука на рафта на живота (момент на просветление Razz

) - усмихна се тя. Как си прекарахте снощи с Хейли?

- О, не ти трябва да знаеш! Подпалихме кухнята, а дори не знаем как се използва пожарогасителя - започнах да разказвам. - Докато премигнах, и всичко беше в бяла пяна. Въпреки това, не можахме да изгасим микровълновата и алармата се включи. Дойдоха пожарникари и се справиха за нула време.

О Боже Господи! - сериозно ли?!? -В първата секунда Неси седеше ококорена, а в следващата се заливаше от смях.
-Трябвало е да го видя! Very Happy

Поне пожарникарите бях ли готини, както разправят..? -попита с подмолна усмивка.

- Говорихме само с един, но той беше с каска. Не можах да го разгледам по-добре от екипировката му - разсмях се.
Сервитьорката дойде и отново си поръчах кола, но този път без сладолед.
- Е, лятната ваканция как ще я прекараш? Ще ходиш ли някъде с вашите? - попитах аз Неси.

Ами, май няма такива планове, да си кажа честно, дори не съм говорила с тях - каза Неси и леко се натъжи.
-Пробвах да звънна, де, но се включва гласова поща, а после не ми се обаждат. Не знам защо, никога не сме имали проблеми...-продължи тя, но изведнъж млъкна.
-Ами ти? Ще ходиш ли някъде?

В главата ми изникна картина. Аз и родителите ми на плажа. Не се сдържах и се разсмях.
- Не, наште са работохолици и не вярвам да си вземат отпуск.

Неси изведнъж я осени страхотна идея. Цялото й лице грейна и тя се обърна към Крис
-Хеей, искаш ли трите с Хейли да отидем на море заедно! Ще е супеееер забавно!

- Трябва да попитаме Хейли дали има някакви планове, но на мен идеята ми харесва - усмихнах се.
Сервитьорката донесе поръчката ми и аз отпих от колата.
- Защо си сама? Къде е Дерек? - попитах.

Ами..него никакъв го няма, во да си кажа, колкото и да го обичам не мога постоянно да съм с него, а той е малко като...хм..лепка. - каза Неси. - Така че..ще се насладя на един бездереков ден. Razz

. Ами ти? Защо си сама в този прекрасен ден? - потита Ренесме се крива усмивка

- Реших да изляза малко и се отбих за по едно кафе - разсмях се. - Искаш ли да се разходим малко по магазините?

Тъкмо щях да ти го предложа! - възкликна Неси. Тя повика сервитьорката и плати. После двете станаха и напуснаха кафенето, разговаряйки.

Влязохме в кафенето, след петнадесет минутно разкарване по улиците. Тейлър си беше сложила и черни очила, за да не я разпознаят.
- Е, това е кафене "Sunshine".
- Да седнем на тази маса? - предложи Хейли.
- ОК - съгласи се Тейлър.
Трите седнахме и сервитьорката дойде.
- Какво ще искате?
- Ам, три пъти топъл шоколад? - Хейли погледна мен и Тейлър.
А двете с Тейлър кимнахме. Леле! Кимнах заедно с Тейлър Момсен. Какво говоря, та аз съм на една маса с Тейлър Момсен!
- Веднага - за щастие жената не можа да разпознае вокалиската на The Pretty Reckless.

Брой мнения : 281 Join date : 2010-04-10

-Е момичета,разкажете ми нещо за вас?
-Оу,ами няма много за разказване,ние сме си обикновенни момичета,по интересно е какво е да си рок звезда и актриса едновременно?*попитах аз въодушевено*
-Ами има си своите огромно плюсове и своите минуси,както би казала майка ми!*засмя се тя*
-Може ли да ни разкажеш малко?*попита Крис а аз закимах с глава*
-Ами,ако става въпрос за рок звезда,постоянно си на път, живееш в автобус ии е малко по-трудно,защото не виждаш някои от приятелите си и семейството си,но за мен това не е проблем,някои от най-близките ми притятели са с мен,а семейството.. ами те не ми липсват толкова много.Ох не не ме разбирайте погрешно,липсват ми,но усещането когато изляза пред публика ме кара да забравя всичко!*Тейлър говореше толкова завладяващо,накара ме да се унеса и да се замисля какво е да си звезда,да си под прожекторите, а в същото време нейните очи светех*
-Звучи страхотно!*обяви Крис*
-Така е,но по някой път ми се иска да съм като вас, все пак Холивуд,има си много лоши страни,предполагам чухте че Линдзи Лоън ще влзе в затвора за 3 месеца,а?
-Да!*отвърнах аз* А като малка и бях страшна фенка!
-Хейй!*ухили се Тейлър* да говорим за нещо по-весело.Какъв е Лондон,какво е да си англичанин!*засмя се тя*

- Значи искаш един ден да се забаваляваш като обикновенна тинейджърка? - попитах.
- Ами, да, защо? - Тейлър отпи от шоколада си.
- Ами, нека излезем и прекараме остатъка от нощ като обикновенни деца?
- Супер, но къде ще ходим? - зачуди се Хейли.
- Ами, мислех за делфинарюма, но е късно и ще е затворено - нацупих се.
- Имам идея! - обяви Хейли и се усмихна дяволито.
- Каква?
- Да вървим и ще разберете.
Видяхме колко е сметката на касовата бележка и оставихме парите на масата. Излязохме от кафенето и поехме в посока на делфинарюма.

Реших да поизляза след ваканцията. В Хогуортс нещата не вървяха, затова учениците си бяха още в Лондон. Отидох в Кафене Sunshine и си поръчах капочино. Когато го донесоха гледах през прозореца. Мина едно момиче, което приличаше на Кристен. Сетих се за нея и реших да й звънна.
-Ало? Крис..
-Дереек! Радвам се да те чуя! Как си?
-Добре съм. Искаш ли да се видим?
-Да-извика Крис в слушалката, на което се зарадвах. Къде си?
-В кафене Sunshine.
-Окей, идвам веднага.
Затворих разговора и оставих мобилния на масата. Зачаках Кристен да дойде...

Щом затворих телефона, грабнах дрехите от закачалката и хукнах към касата. Тази ваканция бях прекарала с родителите си (да, знам, и аз бях шокирана!) и реших да изляза и да разпусна. Не се сетих за по-подходящо място от МОЛ-а. Не можах да се свържа нито с Хейли, нито с Ренесме и излязох сама. Което всъщност не беше толкова лошо. Поне нямаше да се притеснявам, че щяха да ме изгонят за неприлично държание.
Взех си такси, мъкнейки чанти и в двете ръце, и се отправих към кафене "Sunshine", където се бях уговорила с Дерек.
- Здравееей - ухилих се аз, щом видях Дерек на една от масите до прозорците да пие кафе, или капучино, или каквото беше там.
Прекосих разстоянието с няколко бързи подскока, пуснах торбите свободния стол и го целунах по бузата.
- Как си? - попитах бързо и се отпуснах тежко на стола срещу него, все още в необичайното си добро настроение.