Кафене Sunshine

Добре дошли в кафене Sunshine.




МЕНЮ

1. Меню "Закуска" - яйца на очи, бекон, кафе/чай, препечени филийки - 2 галеона
2. Сандвич със зеле, телешко, свеж домат и кашкавал - 1 галеон
3. Вегитариански сандвич - 1 галеон
4. Поничка с шоколад/плодови стърготини/ванилия и др. - 60 кнута.
5. Кексче с шоколад, бял шоколад, крем брюле и др. - 65 кнута.
6. Пилешка пържола - 3 галеона
7. Свинска пържола - 3 галеона
8. Пилешки хапки - 4 галеона
9. Лазаня/Вегитарианска - 5 галеона
10. Пържени картофки\със сирене - 2 галеона
11. Салата (всеки вид) - 3 галеона

Напитки:
Капучино - 50 сикли
Мокачино - 50 сикли
Чокочино - 50 сикли
Еспресо - 50 сикли
Лате мачиато - 50 сикли
Кафе Лунго - 50 сикли
Кока-кола - 1 галеон
Спрайт - 1 галеон
Бирен шейк - 2 галеона

Десерти:
1. Сладоледена мелба - 3 галеона
2. Паланчинки - 2 галеона
3. Торта - 4 галеона

-Аз искам само капучино-отговори Дерек. След малко поръчката дойде. - Днес какво ще правим?- попита Дерек и отпи от капучиното си. Той изчака отговора.

- Ако искаш да си направим кино вкъщи или на истинско кино, но може и да си направим пикник в парка на Лондон? Каквото ти се прави.

Окей. Тръгваме, само да платя. -Келнерката дойде и Дерек плати. Неси и Дерек излязоха. Момчето извади пръчката си и те се магипортираха в дома на Неси.

След като изкара няколко часа у дома със най-близките си души и приятели,Крис реши малко да се поразходи из градът и да обиколи някой от местата,окйто не беше посещавал.Паузата,която се отвори във училище беше добре дошла за него и сега се беше запътил към кафене Съншайн,където беше разбрал,че предлагат доста вкусни неща.Момечто влезе вътре и се настани на една от празните маси.Нямаше и минута и при него дойде едно доста хубаво момиче,което извади тефтер и си пирготви да записва.
-Добър ден!Със какво мога да ви помогна?
-Бих искал да си поръча Меню "Закуска" - яйца на очи, бекон, кафе/чай, препечени филийки,както и кока -кола и торта-завърши момчето и сотави менюто перд себе си.Момичето отиде за поръчката,а през тоав време той мисленно разсъждаваше за предложенията,който беше получил докато отсъстваше .

Докато си отпиваше от кока-колата и си отхапваше от тортата,някъде ненадейно се чу шум и падане на чанта.Това привлече вниманието на околните и щом се обърна,Крис зяпна от изненада.Той много добре познаваше момичето,което бързаше да си събере нещата и леко изчервена от станалото започна машинално да си събира нещата.На помощ й се претече една от сервитьорките,която й попадна и услужливо подреди нещата й.
-Хей,Кристин-извика момчето и започна да й маха.Щом го видя,първо се изненада,но после цялата засия и тръгна към него.Какво за бога парвиш тук и защо си изпусна нещата на земята?-попита момчето и я покани да се присъедини към него на масата.

-Не съм си помислял и такова нещо-усмихна се момчето и я огледа добре.Малко компания щеше да му се отрази добре и да разнообрази малко ежеднивието му,което започваше да скучае.
-Ти откога си във Лондон?-попита Кристен,докато се настаняваше и слагаше чантите със вещите си.
-Преди два ден пристигнах и отидох при нашите,за да им разкажа как съм прекара във училище.-Крис отпи малко от кафето си и се вгледа във хората наоколо.А ти от къде идваш?

- О! Ами, аз реших да посетя града за разнообразие и преди.. може би половин час пристигнах от Хогуортс - отговорих аз.
Сервитьорката дойде с тефтера си и се обърна към мен.
- Ще желаете ли нещо? - попита любезно тя.
- Мхм.. една кола и.. О! И сладоледена мелба! - поръчах си аз. Супер! Сладолед! (като малко дете.. )
- Разбира се! - момичето се обърна към Крис. - А за вас още нещо?
- Не, за сега е това, благодаря! - каза Крис. Сервитюрката кимна и се отдалечи.
- Е, ти къде ще ходиш по-късно? - запитах аз Крис.

Толкова неща му се бяха случили откакто се беше върнал,че не знаеше откъде да започне.Затова помълча известно време и като обмисли добре нещата,отвърна:
-Имам да ти разправям някой интересни неща,който ми се случиха,обаче това ще остане във тайна-отвърна момчето загъдачно и проследи с поглед сервитьорката,която отиде да донесе поръчката на момичето.
-Какво е станало?Да не се случило нещо със вашите+-попита притеснено Кристин и сега вниманието й се изостри.
-Не,просто получих предложения от няколко агенти,който се обадиха н майка ми-обясни Кристофър,който наистина не знаеше как да посътпи.
-Е,има ли някакво развитие по въпроса?
-Да,но това ще остане въ ватйна-завърши мочето и побърза да пордължи:Иначе имам още свободно време и ако исакш може да отидем на кино или пък театър.Много обичам изкуството и със удоволствие посещавам такива места-завърши Крис и на един дъх си долапа тортата.

Кейт вървеше бавно по улицата, вторачена в безкрая, когато най-безцеремонно телефона и изпищя със звука за съобщение. На екрана пишеше "От Туомас". Кейт кликна.
"Здрасти.. Надявам се за не забравиш, че имаме репетиция утре. Обещай ми, че ще дойдеш!"
Момичето се усмихна и зачатка по копченцата.
"Не съм забравила, естествено... Хайде, до утре."
Уотсън натисна "Изпрати" и отново завървя. Краката я заболяха по едно време и тя реши да се отбие в кафенето, за да пийне нещо. Още с влизането си забеляза Крис и Крис. Завървя към тях.
-Здрасти, хора, как стее..? - попита ги тя. -Нали може да седна при вас..?

-Джин, разбери, не мога повече! Училище, групата - това са двете неща, за които мисля, а ти искаш от мен аз да върша всичко! - две момчета стояха пред една от къщите около улицата и видимо се караха. По - високото момче се тросна и се прибра в къщата, без да каже нищо. Каме се обърна и леко разстроен завървя по улицата. Видя едно кафене и реши да влезе вътре. Седна на една от масите и заразглежда менюто.
-Какво ще желаете? - попита го момичето и Каме се замисли за момент.
-Нека да е мокачино. - сервитьорката кимна и се завъртя.

Докота разговареше със Кристен,изведнъж чу познат глас и щом се обърна видя,че това е Кейт.Той не се сдържа,стана и я целуна по бузата.
-Здравей,скъпа-зарадва се той и я прегърна.Много ми липсваше,а напоследък не ми се обаждаше-каза той и я изгледа със лек укор.
-Не ставай глупав-отвърна момичето и го целуна.Това,че не съм се обаждала,не означава че съм престанала да мисял за теб-отвърна многозначително тя и се обърна към другото мимче,за да я поздрави.
На Крис му трябваха няколкосекунди да се съвземе и след това побърза да каже:
-Добре си ни дошла!Настани се при Кристен,виж как ти се радва -отвърна момчето и даде път на Кейт да мине и да седне при хафълпафката.
Докато идавше сервитьорката при тях,момчето видя едно момиче само да стои до тяхната маса и каза:
-Хей,Криситн ако искаш покани оново момиче на другата маса да се присъедини към нас,защото ви се стурва,че й скучно-предложи той и насочи вниманието й към съседната маса.

-Чакай, чакай, Кристен, стой, и аз идвам! - Кейт извика след Крис и се затича към нея. Каме вдигна погледа си от масата и се загледа весело в двете момичета пред себе си. Едната го гледаше леко... странно, а другата беше зяпнала, все едно вижда Бог.
-Ама.. Ама... - заекна се тя.
-Ъм.. здрасти! Аз съм Кристен! Как се казваш? - попита едното момиче.
-Здрасти, Кристен. - усмихна се момчето. -Аз съм Каменаши.. Каме или Казуя за кратко, знам че името ми е дълго. Коя е тя? - посочи хафълпафеца с поглед зяпналото момиче.
-А, това е Кейт. - засмя се Кристен и бутна приятелката си. Кейт излезе от транса си и се заекна..
-Ъ.. Здрастии.. Аз съм Кейт.. Приятно ми е. - и Уотсън подаде ръка на Казуя. Те се здрависаха и Кейт каза:
-Искаш ли да седнеш при нас... Тъкмо ще се запознаеш с Крис?
-М.. Окей. - тримата се запътиха към другата маса, Кейт все още зяпнала момчето.

Щом групичката стигна до масата,Крис веднага стана и отиде до новото момче,което му беше напарвил такова силно впечатление.В първия момент го беше взел за момиче,но не искаше да си го признава,защото щеше да падне голям смях и само щеше да се изложи.Хвърли му бърз преценяващ поглед и веднага му допадна,защото беше доста естестевн и нямаше нищо фалшиво у него.
-Здравей,приятно ми е да се запозанем,казвам се Крис-каза той и му протегна ръка.
-Радвам се да се запознаем-отвърна момчето и леко се изчерви.Казвам се Каменаши и съм щастлив,че се присъединх към вашата група.
-Няма проблем-възкликна Крис и подкани всички да седнат.Още по-добре,че сме толкова много хора,защото ще можем да се опознаем и да се позабавляваме.
Слава богу,че масата успя да ги побираше,защото ако бяха дошли още двама-трими човека нямаше просто да стигнат столовете.Момичетата веднага си харесаха Каменаши,а и Крис се зараддва,че си наери нов приятел със който да си поприказват по момчешки.След малко дойде сервитьорката и поиска поръчките на новодшлите.

-Жалко е, че сме от различни домове... Ако бяхме от един дом, можехме да се събирахме в общата стая.. - Кейт се усмихна и съучениците й се засмяха.
Каме се усмихна и се вторачи в момчето, влизащо в кафенето. Усмивката му се стопи веднага.
-Казуя, какво има..? - попита го Кейт, но и тя замлъкна, виждайки накъде гледа момчето. Джин дойде при тяхната маса и помоли Каме за един разговор насаме. Той кимна и стана.
-Ей сега се връщам. - смигна той на другите и завървя след другото момче. -Кажи, Джин.
-Каме, извинявай... Просто ми се струпаха много неща на главата... Съжалявам, че ти се развиках.. - Джин си изля душата и Казуя се усмихна.
-Няма проблем, и на мен ми се струпаха много неща, затова бях нервен.. Спокойно.. - Джин се засмя.
-Аз.. Трябва да тръгвам. Чао, Каме. - помаха той на момчето и завървя към вратата.
-Чао.. - Казуя се завъртя и се върна при съучениците си.
-Хей.. Какво стана? - попита го Кристен.
-Нищо, малка свада, която вече мина и замина.. - засмя се момчето.

Настроението беше приповдигнато и децата оживено започнаха да си говорят за най-различни неща и Кам за да задоволи интереса на новите си пирятели,реши да разкаже малко за живота си.
-Аз досега не бях срещал азиатец и ще ми е итерсно да науча как живеят те-започна разговора Крис,който вече си привършваше със закуската и впи любопитен поглед във Каменаши.
-Наистина ли?-удиви се Крисне.Ти сериозно ли не си срещал азиатец досега?.
-Точно така-кратко отвръна той и продължи.Независимо,че мойте родители са пътували по света и са ме взимали някой път,не съм се сръщал със азиатски представител.
-В такъв случай,може би Кам ще ни разкаже повече за родината си,нали така-обърна се към него Кристен,която пък беше доволна,че групичката много бързо се разрастна и намираха нови приятели.