Слънчевата гора

-Така,така.Доста сте се събрали тук!-засмя се Албус Ланг(пояснявам-директора на Хогуортс).

Щом видя директорът,Кристофър леко се скова,тъй като не го очакваше да го види,н о се отпусна бързо и каза:
-Здравейте,г-н директор-поздарви го той.Как сте?
-Много съм добре ,благодаря и се чуствам още по-добре,щом виждам,че се забавлявате и се отдавате на сладки приказки-отвърна той.
След малко Вен стана и каза,че отива до поляната,да упражнява магий.
-Ако искаш да си продължим разговора,анабел-обърна Крис към момичето и ли пък да отидем някъде другаде?

-Доста труден въпрос,тъй като обичам и всичките предмети-отвърна малко колебливо момчето и се замисли за момент.Все пак ще посоча отварите и трансфигурацията, защото въпреки ,че са доста трудни и сложи-особенно трансфигурацията,от тях човек може да научи много неща.
Първокурсникът поспря,за да види дали не е доскучал на момичето,но тя го слушаше със интерес и реши да я попита:
-Бих искал да те попитам от тези предемти във училището,кой ти се струва най -предпочитан и къде би се реализирала уменията най-много?

-Определено мога да каже,че тук хората са много дружелюбни и гостоприемни,цялата атмосфера е чудесна и въобще не съжалявам,че се записах за тази екскурзия-отвърна Крис,кой то също стана от земята и се приготви за тръгване.
-А сега къде искаш д аотидем?-попита го Анабел .
-Чесно казано ,не знам-отвърна момчето.Да почака ме Вен и тогава може да о т идем до замъка,а после да разгледаме и останалите места.Ти си избери и да търгваме-Крес си наметна якето и почака момичето да избере следващоот място и да тръгнат.

-Съгласен съм-отвърна момчето.Достатъчно вр еме прекарахме навъ н,а сега време е да рагледам е до основи вътрешността на учиилещо-завърши първокрусникът и се обърна към Вени: Хайде,приятел идвай със нас , ще си продължим обиколката,само че вът ре и няма да те оставяме тук-подканяше го грифиндорецът,котйо спокойно можеше да каже,че днес денят беше чудесен за такива дълги разходки.

- Н е знам за вас,обаче аз страшно огладнях покрай цялаат тази разходка,така че ако нямате нищо против д а отидем до залата за ядене,а после ще влезем и във часът по Вълшебство -отговори Крис,докато групаат спокойно се насочваше към вратите на училището.

След като Анабел си отиде,девет момчета посотяха известно време задено,поразходиха се още малко и Крис каза:
-Мисля, че е време да си лягаме по леглата.Днес денят б еше доста изтощителен,а ут ре ни предстои още да разглеждаме.
Вени също изглеждаше досат изморен и бързо се съгласи:
-Много си прав,доста съм изморен и нямам повече сила за обиколко около училището.
Полека-лека давамта първокурсници се запътиха към сградата,влязоха вътре и се насочиха към спалните.

Джордж отиде в слънчевата гора. Там нямаше много хора и затова на Джордж не му хареса. Джордж реши да влезе по- навътре в слънчевата гора. Въпреки че тя ставаше все по- тъмна той не се уплаши.Напротив. Стана му още по - приятно. Накрая стана толкова тъмно че си помисли че тук живеят вампири и кръвопийци.
-Майчице! Колко е късно!-извика той след като си погледна часовника.
Оставаха още десет минути докато почне обяда. Затова Джордж се обърна и се запъти към залата за хранене.

Кейт дойде малко да поразпусне. Вече се стъмняваше. Тук беше много приятно, но духаше лек вятър и Кейт трепереше. Реши да облече суетшърта си. Навлече го и седна на земята до едно дърво. Не я интересуваше, че ще изцапа дрехите си. Тя беше с тях вече втори ден. Седна и се замисли.

Кристофър нямаше възможност да се предсатви на момичето,което така светкавично се представ и излетя от стаята.Първокурсникът веднааг излезе навън и се отпарви към слънчевата гора,където няколко деца вече се бяха насъбрали навън.Момчето забеляза Кейт и безшумно се промъкна до нея.Когато стигна до нея,наведе се и като сложи ръка на рамото й,защото тя не въобще не се усети,када със тих глас:
-Здравей,Кейт!-грифиндорецът зачака реакцията й.

-Здравей! - каза тя малко стреснато. Беше виждала това момче някъде.... В залата за хранене, разбира се! Тя му се представи, но искаше да дойде и не го изчака.
-Мога ли да науча името ти? - попита тихо тя и зачака отговора на момчето.
В това време се появи Вен. Този път се тросна на земята до нея и почна да рови из детелините. Намери една с четири листа и и я подари.
-Благодаря, Вени! - измърмори тя смутена.
-Познавате ли се? - попита тя двете момчета.

-Аз му се представих, чакам него! - засмя се тя стеснително. Все пак сегеше между две момчета, и не можеше да отрече, че и двамата бяха супер готини. "Кейт, спри!" проговори вътрешния и глас, а тя се изчерви...

-Хааъауаъахаъауаъах! - захили се злобно Кейт и хвърли поглед към детелината в ръката си. " По - добре да я прибера" - каза си тя и я сложи в джобчето за снимка на портмонето си. Засмя се и погледна към Вен.
-Пич, добре ли си? - попита тя.

-Ами във такав случай да се предсатавя -засмя се притеснително първокурсникът и подаде ръка:Казвам се Кристофър Уорън и съм от дом Грифиндор.
Момичето като че ли излеез от това вцепение,че се намира въ вкомпанията на две момчета и каза:
- Радвам се да се запознаем-двамата се здрависаха и Кристофър се настани удобно на меката трева.

-Приятно ми е, Крис! - каза тя, здрависаха се и отново се изчерви. "Това трябва най - накрая да спре" каза си тя и точно тогава Вен стана. Отиде при едно друго момиче, което седеше и четеше. Случайно дочу името си и беше готова с въпроса защо то е присъствало в разговора им.

- Какво си говорихте? Защо говорихте за мен? Какво и каза? КАКВО СТАНААА! - тя извика последния въпрос в лицето му, страшно нетърпеллива да узнае отговора му.
-Пич... ОТГОВАРЯЙЙЙ! - и тя отново завика.

-Стига сте викали,направо ще ми п робиете главата-разсмя Крис и излегна удобно на земята.В този момент се чуставше доста добре и се радваше,че се намираше във компаният на такива добри деца, не че останалите бяха лоши,но...
След кратко мълчание ,момечто се обърна Кейт:
-Защо винаги се изчервяваш,когато няко те загоаря?-полюбопитства той.Особенно сега,след като се запознахме и ми направи впечатление,че на два пъти се изчерви като домат-весело отвърна Кристофър.

-Ти коя си? - попита Кейт. "Обноски, Уотсън, обноски!" - прошепна гласа в главата и и тя се поправи.
-Ъъъ, съжелявам, хванало ме е лигавото настроение.. Ъмм, как се казваш? - попита тя. След това я подкани:
-Е, седни, нали не мислиш да стоиш права? - и се ухили.
Крис я попита:
-Защо винаги се изчервяваш,когато няко те загоаря?Особенно сега,след като се запознахме и ми направи впечатление,че на два пъти се изчерви като домат.
А тя пак се изчерви..
-Ами... - промърмори тя. - Вие сте две момчета, а аз бях единственото момиче. Не съм свикнала... - и отново се изчерви..

п.с. - Пфааа!!

-А аз си мислех, че ще ме подкрепиш! - каза тя и се развика. А момчетата седяха..Тогава Вен каза:
-Доматчееееее,ще трябва да свикваш. - след това светна пръчката си. - Мисля че така е добре. Охххх в настроение съм да правя магийки. Има ли желаещи които искат да гледат малко шоу?
-Пич, ако още един път ме наречеш домат, ще те сръгам в ребрата!

-Къф бастун те гони и тебее, бе! - извика Кейт и го перна по главата. - Не те знам нарочно ли се заяждаш?
Другите стояга до тях и се смееха.

Цялата компания се забавляваше от все сърце и всички бяха щастливи,че са сред приятели и всеки от тях не искаше екскурзията да свърша.
-Толкова много свикнах със това мяс т о, че не ми се тръгва-отговори със лека нотка във гласа Крис.А вие приятели,искате ли още екскурзията да продължи?

И тогава удари Кейт по рамото.
-Охх... - бяха последните думи на Кейт преди да се строполи на земята, хилейки се до полуда. Едвам стана.
-И на мен ми се остава... - отговори тя.

-Пий един аналгин, ше намали главоболието - каза Кейт и пак се захили.
Радваше се, че беше тук... Кога иначе щеше да се запознае със тях?

-Дискотека? - предложи инстиктивно Кейт, слушайки Анабел. Обърна се към другите.

Кристофър тъкмо щеше да отговори,но внезапно се почуства зле и му прилоша.
-Извинявайте,отивам малко да се поразходя-каза момчето,но още не беше направил две крачки и се строполи на земята във несвяст .Видът му толокова блед и изнемощял,ме на пръв поглед изглеждаше мъртъв.