Слънчевата гора

От 10:00 до 13:00-Разходки с приятели в "Слънчевата гора"
От 20:00 до 23:00-Разходки из "Слънчевата гора" и "Поляната"

Елате,разходете се и се запознайте с учениците от училището.

Скоро след тръгването си от залата за хранене, Кейт и г-ца Кълън пристигнаха до Слънчевата гора... Тя си беше заслужила името - цялата беше осветена от едно ярко слънце и беше горещо.
-Относно въпроса ви... Книгата е интересна, нещо като автобиография, но не точно. - беше отговора на Кейт, последван от широка усмивка.

-Е,г-це Уотсън тук харесва ли ви?-Попита Алис,спирайки се да си оправи мантията,която се би подгънала.

- Да ми харесва? Мммм, не бих казала! Но пък има по - подходяща дума - обожавам това място! - надигна глас Кейт. Беше страшно въодушевена. Тук беше прекрасно.
-Между другото, госпожице Кълън, от много време искам да ви питам нещо - свирите ли на някакъв музикален инструмент? Или предпочитате да пеете? - и зачака отговора на професорката...

-Аз да пея,това е невъзможно,но иначе сверя на пияно.Ами ти?-С въпроса си Алис се усмихна и погледна към Кейт.

- Ами аз предпочитам китарата си, но и на пиано съм що - годе добре. Мога и да пея. Печелила съм три или четири конкурса. - каза Кейт, но после се притесни - дали не се хвалеше прекалено много. - Госпожице, чували ли сте за "Здрач" поредицата? - запита Кейт.

п.с. - Чудя се дали.

-Толкова много награди!Вие сте истински природен талант!Това е невероятно!-Последните две изречения,май не бяха точно на мястото си и затова Алис доста се притесни.
-Да чувала съм за "Здрач"!-Проф.Кълън недоумяваше защо момичето може да я пита,затова я погледна с ококорени очи...


П.П.

-Ооо, благодаря! - каза Кейт и се изчервио т комплиментите. Забеляза чудещия се поглед на учителката си и каза:
-Просто попитах. Много е нашумяла напоследък и затова. - усмихна се Кейт.

-Да,наистина,през ваканцията четох от първият роман!Ами вие чела ли сте някой от романите?-Попита Алис,гледайки ученичката...

-Амии... - зачуди се Кейт - четох първи и втори, гледах филма, който абсолютно и коренно се различаваше от представите ми за него. Не съвпадаше много с книгата, но все пак си заслужаваше гледането. - Уотсън от доста време искаше да попита госпожица Кълън нещо.
-Госпожице?
-Да? - обърна се професорката.
-Когато бяхте дете, кой беше любимия ви предмет в училище? - но след казването на тези думи, Кейт се притесни, да не би да е прекалено личен въпроса.

-Хм...Вълшебство!-Отвърна Алис и продължи:
-Не се притеснявайте!Все пак ние професорите задаваме доста лични въпроси,а смятам,че и учениците имат това право.Така,че питай ме какво то искаш....

"Уф!" отдъхна си Кейт.
-Вълшебство... Дамм, сигурно затова го преподавате. - каза Кейт и се захили. А в слесващия момент беше паднала, ударила нос в земята. Причината - беше се спънала в един красив, но много лукав корен на едно огромноо най - малко стогодишно дърво. Стана, изпсува наум и се зае да тупа дрехите си. На носа и нямаше и драскотина.

-Доре ли си!Удари ли се някъде?-Притеснено попита Алис...

-Не, нищо ми няма! - пак се ухили Кейт. Какъв късмет - вчера си беше направила защитна магия. Тя явно все още траеше.
-И аз харесвам вълшебството. С всички онези заклинания, които не запомням, тези които записвам по ръцете си - ухили се Кейт - и онези, лесните. Полезен предмет.

-Знаете ли,с вас доста си приличаме.И аз когато не можеш да запомня някоя магия си я записвах на ръката,но това беше само първата година.Не се притеснявайте ще свикнете!-отвърна Алис и огледа Кейт за наранявания...

-0.o А аз си мислех, че съм единствената.. - Кейт погледна учудено. А след това се затича към едно зайче.
- Ойй, бебиии! Сладур! Ще те изяяммм! - викаше тя и гласа и оттекваше в гората. Обърна се към госпожица Кълън и каза:
-Вече е почти един часа. Ще започва обяда. Ще се връщаме ли или ще закъсняваме? - и се ухили.

-Да,добре,съгласна съм!Вие днес ще влизате в часа по Вълшебство или бъркам!Ако ще влизате може и аз да дойда,искам да видя как е.-Каза Алис и тя и ученичката се запътиха към Залата за хранене...

-Госпожице, не преподавате ли Вие вълшебство или аз се бъркам? - попита Кейт. Наистина не знаеше. Беше страшно объркана.

-Здравей, Вен. Как си?? Между другото - Кейт Уотсън се казвам. - каза Кейт, подаде ръка и се ухилина момчето срещу нея.

-Да,аз предавам по Вълшебство,но не тук,а в Хогуартс.И за мен е доста объркано.-Каза това и видя едно момчи,което също беше от Хогуортс.
-Оу,здравей!Тъкмо отивахме на обяд!-Завърши и погледна Кейт...

-Ооо, сега вече схванах... Вен? Предполагам, че ще може. Трябва и госпожица Кълън да се съгласи... Айде, че вече започна обяда. Закъсняхме! - погледна Кейт часовника си и подкани събеседниците си да тръгват.

Алис стоеше острани и само киваше.Вниманието и бе привлечено от един професор или поне тя за такъв го мислеше.Алис тръгна да се приближава,но той се насочи към замъкът.Професорката се огледа за учениците и щом не ги видя тръгна към Залата за хранене сама.

Кристофър не се бави много и когато приключи,търгна към слънчевата гора,където го чакаше Вени.
-Хей,дълго ли ме чака?-провикна се Крис,щом стигна мястото и седна до новият си приятел?

-Здравей,казвам се Кристофър-отвърна момчето и се здрависа със момичето,което б еше видял преди няколко дена.Сега,ако не се лъжа,май те видях във общата ни стая,но нямахме време да разговаряме.-
-Точно така-усмихна се момичето.Тогава те заговорих,но вниманието ти беше заето във книгата и не исках да те безпокоя.
-Много съм доволен,че успях да се запозаня със вас двамата,тъй като досега не познавах никой-каза Кристофър седна до другите две деца на з емятя.Иначе,не се сещам за какво точно да сиговорим,може би какво е менинето ви за тази екскурзия идали сте пътували преди това?

-Така и така подхванахме темата за пътуване,нека всеки от нас да сподели кое място иска да посети по света,ако има такава възможност-предложи грифиндорецът,който беше любител на пътувания и досега беше посетил доста места.Аз лично бих отишъл до Ню Йорк,защото обожавам големите и богати градове,освен това искам да видя статуяга на свободата.А вие,къде искате да ходите?-обърна се към Анабел и Вени