Анеля Блейс

Брой мнения : 2 Join date : 2010-07-01

Име: Анеля Алекто Блейс
Курс: Трети Курс
Години: 11
Дом:
Кръв: Чистокръвна
Местоживеене: Щудгард, Германия
Снимки: 11 години.

Прякори: Анеля не е обикновено име, което не би било сбъркано. Не е и забавно, отпускащо и винаги мечтано. Често на слидеринчето й казват Аня, Ан, Ани съвсем нормално, нищо ново. Името й само вади тези обръщения. Макар, че рядко има хора, които нямат прякори. За близките си винаги бива наричана Онил, макар вече да не споделя един покрив с родителите си, все още името не е забравено. Макар съучениците й да си имат на ум различни приятелски прякори, това винаги бива избрано от Анеля. Понякога й казват Анелия, но това е изричано единствено от грифиндорката Карън Бърнс, когато умишлено има за цел да вбеси Аня.

Допълнително:
- Любими цветове: зелено, синьо и лилаво.
- Способности: Легилимантика и Оклумантика
- Домашен любимец: Котка на име Мили.
- Хобита: През свободното си време обича да пее, макар че рядко можеш да чуеш гласа й, който наистина е омаен, макар че го използва малко, дори почти никога. Когато е била малка е взимала уроци по китара, била е наистина добра, но по- важни дела са изтрили всичките й способности, които са останали. Най- много танцува, дори, когато родителите й са я наказвали. Обича да намира свободно и тихо място за да танцува. Вече две години играе куидич и се справя много по- добре.

Семейство:
Баща: Алекто Блейс (40 годишен)
Майка: Мередит Хъдсън (по- късно Блейс; 38 годишна)
Брат/~~сестра:~~ Тристан Блейс (18 годишен)

Външност: Аня не изпъква особено сред съучениците си, поради факта, че е нормална колкото тях. Има тялосложение, без интересни факти или по- странни изкривявания. Има изразителни, бурни и ясни водно-сини очи, които са копие на майка й. Единствения белег, който носи от семейството си. За разлика от брат си, тя не прилича на никой друг от семейството или рода. Русите й коси са запазената й марка. Макар и чисто светла коса, Онил е прекарала детството си с интересна и рядко виждана. С кестеняви кичури, дори от пелени да беше притежавала ярко- рус косъм. Височината й минава всички стандарти на семейство Блейс. На нейната възраст родителите й са били много по- ниски от самото момиченце. За една година бе израстла с цели десет сантиметра, дори би могла да се сравни с първокурсниците. Носи най- много отровно- зелени дрехи, като любимите й са мъгълските: джинси, блуза, туника. Макар че мантията също би била топла и приятна одежда.

Характер: За разлика от външноста, Аня е одрала характера на своите родители. Може би заради голямата им намеса в личността на детето, или просто всичко е в кръвта й. Анеля има големи мечти, но не са обикновените. Принцеси, принцове, приказки не присъстват в плановете й за бъдещето. Съзнанието й е израсло, макар и не дорасло, ала момичето никога не се е задължало в детството си. Черни магии, живот извън релси, но подреден и ясен.. велики възможности.. да, всеки би си мечтал за това, но малко биха го постигнали. Само тези, които имат въображение и мноого търпение.
Онил не е от хората, които са разговорливи или прекалено разхайтени. На моменти се отпуска и се носи по течението, но все още носи печата, характера на студените и аристократични типове хора. Типично за едно дете на слидеринци, което изпъква и със своите качества и жажда за власт.
Мъничето също не обича да си губи времето, макар че често успява да го направи. Училището е по- силно от самата първокурсничка и рязко променяше характера й. Някои дори никога не биха я познали, когато прекрачи прага на ‘Хогуортс’. Харесва тишината и сливането със спокойствието, но целта й е да успее да се справи с огъня, и не само: да мине през него, той да бъде нейното ежедневие. Това беше един Черен магьосник.. или полу.

История: Мрачен, типично за ноември ден, момиченце се родило в Щудгарт. За радост на всички вече имало още един наследник на богатството и властта на аристократичното семейство Блейс. Още от малка, Аня е учена да се справя с неприятности, да устоява на врагове, да се пази от приятели и да.. бъде студена и неподдаваща се. Онил винаги манипулирана, приема, и расте в среда, която познава само маниери, обноски и жажда за надмощие. Детски смях, игра в калта едва ли можеше да се срещне в огромни имения, със собственици със съчувствие с размерите на чаена лъжичка.
Годините минават, а с всяка отлетяла, малкото момиченце ставало все по- мразещо и непознаващо чувства, като любов и приятелство. Тактиката на любящи родители? Едва ли. Ако попитаме пет годишно човече какъв живот би избрал, едва ли ще бъде въодушевено, ако приеме ежедневието на Аня. Самата Анеля винаги би харесала идеята да изостави всички тези ‘глупости’ и да заживее нормален, спокоен живот. Да усеща уханието на пролетни цветя, да може да се посмее на воля и да набере букет за своята любима.. все някой ще й бъде любим, макар че рода Блейс никога не може да се впише в графата ‘безпроблемен живот’. Но детското въображение щеше да бъде остро разрязано, изгорено, а единствения спомен ще е пепелта, в която все още се криеше малката надежда. За добър живот.
Когато Анеля навършва десет години, баба й умира. Това било удар на съдбата, шок, който разклатил цялото минало, настояще и бъдеще на Ан. Най- разбиращия и мирен персон, си беше отишъл. Здрав разум не царуваше, освен в духа на баба й, Роза. Да, красиво цвете, превъплатено в красиво име, за красив човек. Блейс никога повече нямаше да бъде разбрана, никой нямаше да може да я накара да усети доброто в себе си и да разбере, че всички момиченца ще бъдат принцеси, които намират принца на бял кон.
На единадесет години, както се очакваше, с първото духване на свещичките, сова прелетя, носеща най- дълго очакваното писмо. От Анеля и от рода й. Баба й й разказваше за прекрасните коридори на замъка, окичени с портрети, наоколо духове се разхождат, винаги можеше да направиш някой номер на учител, можеш да се впуснеш в приключения, за които само си мечтал, които са съществували в най- смелите ти сънища..
Но едва ли всичко било, както Роза бива го разказала. С първата поява на ‘Хогуортс’ нещата станали дори по- лоши. Момиченцето разбира, че родителите й никога повече няма да я обичат, никога няма да я закрилят. Омразата, която съществуваше от самото й раждане, към своите настойници, сега бе разпалена от самостоятелния живот, който Аня водеше в училището. Времето й беше напълно достатъчно за да осъзнае, че никой не можеше да й ръководи живота и да определя стъпките й и ходовете, които ще прави всеки един момент.
Получава писмо от брат си, че тримата заминават без дори да кажат на къде отиват. Макар Анеля да усеща болка от заминаването, не беше позволила на любовта й да я сломи, защото беше важно да тръгне напред и да остави тъмното си минало назад. Да сбъдне мечтата си и да стане Черен магьосник.. нали това искаха и ‘аристокрацията Блейс’?

ОДОБРЕНА!!..Може да се разпределиш..