Аля Рошко

име: Аля Рошкo
курс: I
дом: Неизвестен

история: Момичето се ражда в съвсем обикновено мъгълско семейство, отгледало съвсем обикновеното си първо мъгълско дете (по - голямата с осем години сестра на Аля - Екатерина). Значителна част от детството си Аля прекарва във Варшава, от където са и родителите й, съвсем нормални адвокат и професор по литература в местния университет. Когато навършва седем, семейството се мести в Лондон, където Аля започва мъгълското си образование, но всяко лято посещава баба си (на която всъщност е кръстена) във Варшава. На осем без да иска открива магическите си способности, но така й не разбира как точно трясва вратата в лицето на сестра си (по - големите сестри винаги знаят как да ти лазят по нервите и винаги имаш причина да им тряснеш вратата точно под носа) и то от другия край на стаята, а и не успява да го повтори, но не и да го забрави. След година по грешка взривява буркан със сладко (очевидно отново от яд, защото сестра й винаги го изяжда всичкото), за което никой няма обяснение, но със седмици цялото семейство се чуди как боровинките са се качили на тавана. Получаването на писмото от "Хогуортс", две години по - късно, не я изненадва чак толкова (за разлика от родителите й, които въпреки първоначалния шок успяват да приемат нещата доста положително), защото най - накрая получава обяснение за случките от по - рано, но за момичето определено е голям шок и ужас да приеме цялата нова информация. През цялото време е под голям стрес заради всички магьоснически новости, с които трябва да се запознава и да изучава, но малко или много (не иска да си го признае) "Хогуортс" и влиза под кожата.
местожителство: Лондон, Англия/Варшава, Полша
кръв: мъгълокръвна
рождена дата: 18 октомври 1999
години: 11

характер: не можеше да се каже, че Аля беше тихо дете, но определено не беше и от шумните, вечно крещящи хлапета (освен, разбира се, когато проклетатагадинаОзи (това словосъчетание винаги излизаше от устата й толкова бързо, че всички бяха сигурни, че Озмъд всъщност се казва проклетатагадинаОзи) от съседния клас не се опитваше да дърпа дългите й плитки в междучасието). Почти не се срещаше нещо, от което да не се интересуваше или човек, когото да не заговореше, но много ясно си даваше сметка кога трябва да замълчи, защото пречи или защото просто не е подходящо да говори в момента. Любопитство не й липсваше (о, дори преливаше), но пък майка й беше успяла да я научи, че за всяко нещо си има време и място. Като цяло беше кротко дете и не създаваше проблеми (отново, разбира се, когато проклетатагадинаОзи си просеше боя (наистина го ступа веднъж, след което на свой ред бе ступана от майка си, но след това Аля обясни, че около него не е способна да отговаря за действията си, г-жа Рошкo избухна в смях от това изявление и от тогава темата "Ози" спря да се повдига - очевидно самият той беше прекалено засрамен, че така го е подредило едно момиче и спря да я закача)).

външен вид: дали косата й беше тъмно руса или светло кестенява беше въпрос с повишена трудност, също като онзи дали очите й бяха зелени или сини. Кожата и беше бледа, но въпреки това страните й бяха винаги розови, а по тях и правилното й носле се гонеха неизброими лунички. Въобще не приличаше на майка си и баща си, нито дори на сестра си, но бе одрала кожата на баба си, поради което на всички им беше ясно, че ще расте слаба, жилава и с неизмерима енергия, която родителите й все успяваха да впрегнат в нещо полезно (постоянно я мъкнеха на какви ли не уроци - я по пиано, я по рисуване).
отличителни белези: малък сърп на рамото, който при по - внимателен оглед всъщност бе отпечатък от зъбите на проклетатагадинаОзи, който в опит да се защити, докато го ступваше, я беше захапал, заради което отнесе допълнителен бой.
снимки: 1, 2, 3.

домашен любимец: дребничък черен плъх (горкичкият е толкова черен, колкото не е бил никой плъх, дори онези, живеещите в канала, от върха на опашката си, до върха на мустаците си, черен... затова заслужаваше поне името му да е пъстро) на име Пъстър.

Одобрена.разпредевляй се...