Болничната стая

Ако Ви се налага да стоите за дълго в Болничното крило,медицинската сестра ще Ви настани в Болничната стая.В нея има много легла,за да може да се побират повече ученици.

-Мадам Помфри!Мадам Помфри!-Алис се провикна,когато влезе в стаята.
–Идвам,идвам!!!-Чу се глас от една стаичка и след малко от нея излезе средно-висока жена,на средна възраст с бяла къса и кедрава коса:
-Какво е станало?-Попита жената:
-Той....той...той падна и си удари главата на един камък!!!-Алис се разтрой и седна на едноо от леглата докато мадам Помфри се бе навела над Крис и мажеше с нещо по главата.След малко тя стана,отвори един шкаф и превърза раната на главата на момчето:
-Професоре!Момчето си е ударило лошо главата,но ще се оправи.До няколко часа ще се събуди!-Каза това мадам Помфри и отново влезе в стаичката.Алис се приближи до леглото и тежко въздъхна.След това тя седна до него и зачака.Мина час,а може би два,но Крис си спеше все така.Точно когато Алис се бе насочила към стаята на мед.сестрата зад нея се чу раздвижване.Тя се обърна и видя...

Лека полека Кристофър излизаше от състоянието,във което беше изпаднал и пред него започваше да си прояснява картина на няккаво помещение във което се намираше.Когато дойде напълно във съзнание,разбра че професор Кълън го е довела във болничноот крило и до него мадам Помфри се грижеше за неговите рани.Напарви леко движение със главаат си,но го заболя и реши да не се движи,което беше доста трудно имайки предвид,че той обичаше много да се разхожда.
Обърна се настрани и видя,че учителката се бе насочила към стаята на сестрата,но успя да изивка:
-Професор Кълън,бихте ли дошли да ми правите компания,защото ми е доста скучно,когато съм сам-каза крис и със помощта на мадам Помфри се настани на леглото.

-Крис!!!Вие се събудихте!!!-Алис бе доста ентусиазирана понеже доста се притесняваше за неговото състояние:
-Как сте?Много ли ви боли?Но...какво стана?-Алис доста бързо зададе въпросите си и се зачуди дали момчето я е разбрало...

-За щастие,вече болката отминава и постепенно всичко отшумява-отвърна момчето и си похапна от плодовете,който донесе сестрата.
-А ще ми кажете ли какво точно се случи,защото всичко стана толкова внезапно?-попита учителката и се настани на един стол до леглото му.
-Доколкоот си споням,бях се запътил към Хагрид и тръгнах по една пътека,която щеше де ме заведе по-бързо.Само,че очевадно съм се блъснал във върбата,тя ме е ударила и съм почнал да падам по пътеката,докато не съм се ударил във скалата.
-Какъв ужас,да знте как се уплаших.Радвам се,че се подобрявате,иначе не знам какво щях за парвя,ако един от най-добрите ми ученици отсъстваше.
Първокурсникът осатан доволен от нейната компания и вече беше напълно забравил инцидента.
-Професоре,ако можете да попитате мадам Помфри дали вече мога да се движа,защото съм много гладен и искам да се прибера във общата стая,за да си отдъхнанапълно?-помоли я Крис,който му омръзна да лежи вече тук.

-Да!Разбира се,че ще я попитам!-Алис отиде в стаята на мадам Помфри:
-Мадам Помфри!Дали Кристофър може вече да става?-Али попита предпазливо:
-Да!Но нека някой да върви до него и да придържа,за да не падне!-Мадам Помфри отвори един шкаф и отвътре изваде едно малко шишенче,което подаде на Алис:
-Какво е това?
-Това е така нареченият "Аспирин".Той ще помогне против главоболието.Е това е.Кажете му да внимава повече.Довиждане!
-Благодаря ви!И лек ден!-Алис излезе и се насочи към леглото на Крис:
-Е!Хайде да вървим.Мадам Помфри каза да има някой с вас,така че сега аз ще съм ви придружител.-Алис помогна на Крис да стане от леглото и двамата се насочиха към общата стая на Грифиндор.