Поздрави

http://www.vbox7.com/play:d6dc480e&start=21
Lilana feat. Flo Rida - Out My Video

Гробове

Там край града, подредени в полето,
спят си те и не ще ни промълвят.
Птици се реят високо в небето,
под пръстта тревите покълват.

Малки могилки с камъни бели -
старци във мир си почиват,
а до тях и младежи, живота си спрели -
там роднини във черно отиват.

Толкова рано живота приключили,
любовта те дори не познали,
за света толкова много неща ненаучили,
вечността без да знаят избрали.

Тук във града, от две лимузини
бодигардове в черно излизат,
двама във бяло, от филм на Фелини,
всеки с куфар на среща отива.

Полицейски коли с надути сирени,
далеч от местото отпрашват
и лошите хора да бъдат спрени
две наркоманчета сгащват.

В малки могилки с камъни бели,
спят си, не ще ни промълвят
дечица все още, а вече умрели
съвестта ни вечно ще търсят.

---

След нас

Здравей, приятел! Как я караш?
И аз се радвам да те видя!
Та значи всичко супер, казваш?
Почти готов съм да завидя.

Какво? Синът ти във чужбина
и казваш, че добре се учи,
с медал завършил таз годуина?
Ех, браво! Нека да сполучи!

Да, чух за дъщеря ти, друже.
Видях я даже вчера в джипа.
Късмет голям не и е нужен,
живота си добре го пипа.

Е, малко в локвата ме пръсна,
като форсираше колата,
то знаеш беше киша мръсна,
ала такива са децата.

За моите ли да разкажа?
О, няма нищо интересно.
Работят, учат, как да кажа...
На тях не им е толкоз лесно.

Ти знаеш моите хлапета
си бяха малко калпазани.
Макар да са добри момчета,
ми носят грижи не от лани.

Да, вярно е, не са божи овчици
и неразумнички са твърде,
но те са моите дечица,
не мога да им се разсърдя.

Сега прощавай, бързам, братко,
че чакат моите бандити.
Ще пийнем бира, после сладко
ще си побъбрим за жените.

А ти къде така с торбата
си тръгнал в този студ човече?
Аха, консерви за децата...
И стой от локвите далече!

Тънка линия една
има между живота и смъртта
светлина,тъмнина се преплита,
зловеща реалността полита.

Вампир плът бленува,
жажда за кръв върлува,
момиче жертва се явява,
любовта си тя му отдава.

Хищникът умее ли да обича
или само привлича,
момичето ще съумее ли да се врече
на убиеца в тяло на момче.

Кръв с кръв се слива,
очи впити във вечността,
устни допрени на граница
между живота и смъртта.

Галя
3 Минути до полунощ
http://mp3.dnes.bg/video.php?id=3016

Бяхме млади...

Честно казано доста ме притесняваше мисълта, че на моменти (дали само?) пиша големи глупости. Това обаче спря да ме тревожи, когато прочетох ето това:

Поетът — нито дявол, ни пък господ —
Е длъжен, както мисли, тъй да пише.
Когато му се смее, да се смее.
Когато му се плаче, да си плаче.
Но всичкото, което преживее,
Да си го каже простичко, така че
Щом друг го прочете, и той да зърне
Там себе си — разплакан и усмихнат.

Chamillionaire - Ridin
http://www.vbox7.com/play:96997f83&start=21

Не


Не е лесно от тебе сега да замина
и споменът скъп във сърцето да нося
Любовната мъка не ще да премине.
За теб ще си спомням, за тебе ще прося.

Сега да се любим! От нас да изгрее
последна любов под беззвездно небе
и чувството нежно нека живее,
във сънища заедно с тебе да сме.

Simply Red - Sunrise
http://www.vbox7.com/play:aedc3945&start=5

Лудост


Искаш вече да не пиша -
дразни те, каквото кажа.
Ако може, даже да не дишам,
и от въздуха да се откажа.
Искаш само аз да знам си,
че не искам да заспивам,
щото някъде в съня си
все сънувам, че умирам.
Е, не точно да сънувам...
Просто си го мисля само.
Казваш, че съм луд, бълнувам,
Че превръщам всичко в драма.
Луд ли съм, кажи, че искам
детето ми баща да има?
И главата си навеждам,
а в душата ми е зима.
Луд ли съм, че искам само
щастието на сина ти -
нивга да не пита "Мамо,
а защо не е със нас и тати?"?
Луд съм бил, че съм повярвал
в приказките ти омайни,
и че съм се примирявал
с многото ти малки тайни.
Да, добре де, луд съм... Ето,
с всичко аз се примирявам.
Но на лудия детето
с първо "Мамо" те дарява.

Hypnotic Rage - Rely On Lov
http://www.vbox7.com/play:19a33b23&start=0

Рай


Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев подлед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.

The Rasmus - In The Shadow
http://www.vbox7.com/play:e2a9077d&start=1

Сбъднато


Тялото ми помни
твойта топлина,
две очи и устни,
шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни раменете,
трепващи в страстта,
и бедра, които
меко ме притискат,
тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
угасна - да не пречи
на това, което
случваше се вече.
Болката зад нас е.
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите, мечтите.