Масата на Грифиндор

Тук се хранят всички ученици от дом Грифиндор.

Нямаше много хора във залата,да не кажем почти никой когато влезе Кристофър за своята сутришна закуска.Наоколо зареше пълна тишина и освен професор Кълън и още един-двама учители,който стояха на Височайщата васа на преподавателите и си прикзваха,нямаше никой друг тук.Момчето се настани на масата на Грифиндор,която беше празна и огледа набързо приготвената азкуска.Тя беше дсота богата и съдържаше доста вкусни неща,който бяха доста любими.Като начало Крис се захвана със ягодовият мус,после тиквеникът със орехи,изяде и парче шоколадов кекс със сметана и за десерт завърши закуската си със мелба и портокалов сок.
Момчето наистна преяде до насита и му трябваха няколко минути,за да си почине добре преди да тръгне.Изпитваше носталгия за приятелите си и Кейт,който му лепсваха много и се чудеше къде ли са сега.При първа възможност щеше да им се обади като премина това натовраване от храната,той стана от масат и се приготви за пътуването до Лондон.

Крис много се зарадва на появата на порфесор Кълън и още повече,когато обяви че годината продължава.Толкова му бяха липсавли уроците,че сега беше толкова щастлив и очакваше със нетърпение програмата за утре.Той си стоеше на масата и си вкусваше със огромен апетит от лакомствата пред него и на еди ндъх изпи цели три чаши тиквен сок.Екскурзията,която имаха до Министерството на магията и престоят във един от най-скъпите хотели във столицата бяха прекрасни,но сега дойде ред отново децата да се върнат към обичайните си задължения.В момента залата беше почти празна,но Крис беше убеден,че от утре ще стане такава врява,че ще има пълен хаос наоколо и пак ще станат странни инциденти.
Момечто се нахрани обилно и тъй като тук вече приключи,реши да се качи горе във общата стая и да си подготви за утре.

Кейт се домъкна в залата да хапне, но видя, че в залата няма никой, който познава, освен професор Кълън. Помаха и лекичко и седна. Беше и скучно, но какво да се прави... По едно време усети нечия ръка на рамото си. Обърна се и видя Крис.

След незабравимата разходка до Забраненаат гора,Кристофър целият мокъ мокър и кален влезе във замъка и се запъти към залата,защото във този момент имаше нужда да хапне нещо и да пийне.Целият се тресеше и беше учудващо,че все още се държеше на крака.Щом пристъпи вътре,усети огромно облекчение и се устреми към масата на Грифиндор,където забеляза едно момиче и щом се приближи,това беше ...
-Кейт-възкликна момчето и я потупа по рамото.Как си слънчице,отдаван не съм те виждал-зарадва се момчето и я прегърна.После седна до нея и започнаха да си говорят.

Алис се бе зачела във някаква статия за поредното убийство в Лондон.Убийствата зачестяваха все повече и повече и това започна да притеснява професоркта.Тя се бе замислила,когато изведнъж се стресна от смеховете в Залата.Огледа се и видя,че Кейт,Крис и новата ученичка Кристен си говорят.Жената стана,сви вестника и се насочи към масата.Когато стигна до мястото където си говореха Алис каза:
-Добър вечер! Вие още ли не сте заспали!Г-н Уорън...защо целият сте кален?...Тази седмица ще ходя в Лондон и се надявам да мога да се срещтна с майка ви!!!-Алис се бе заплеснала да говори н Крис,когато се сети и за другите две момиче:
-Г-це Уотсън...от доста време не сме се виждали!!! Как сте?,а сестрите ви?-Професорката се засмя и се обърна към Кристен:
-г-це Стюарт!Как премина първият ви ден в училището?-Алис отново се засмя,остави вестника на масата и се настани до Кейт...

Кейт се засмя и прегърна момчето до себе си.
-Приятно ми е, Кристен. Седни. - каза тя и видя госпожица Кълън да идва към тях. Поздрави и се заговори с Крис, след което се обърна към Кейт и и зададе два въпроса. Кейт се ухили.
-Аз съм добре, дори досадно добре, а сестрите ми се карат постоянно, не вярвам да са добре. А вие как сте, госпожице? Крис, защо, по дяволите, си кален? В локва ли си паднал? - попита го момичето.

Момчето беше затрупано от толково въпроси,че направо му идеше да потъне във земята.Много добре занеше,че ще трябва да дава обяснения,обаче не изгаряше от желание да отговоря.
-Почайкайте малко да си поема въздух-каза той и като изпи една чаша със силно кафе започна:Първо на въпроса ви,професор Кълън майка ми е свободна във началото на другата седмица и можете да я посетите по всяко време.Кейт,по -добре да занеш тази история,която стана,защото едва ли ще ти хареса.
-Защо?Какво е сатнало за да изглеждаш така?-попита момичето и хвърли поглед към Кристен,която доста внимателон слуашаше разговора.
-Мога да кажа,че на връщане към замъка имах ужасна среща и това е резултатът-отварна Крис и показ калният си вид.

Кейт беше напрегната. Хвана Крис за ръката.
-Погледни ме в очите. - момичето срещна погледа на Крис. Видя в очите му недоверие.
-Крис, какво е станало?

Сега очакваха да каже истината след като го притиснаха по такъв начин.Колебаеше се,защото можеха да си отнесат наказания и Кристен да си го отнесе.От друга страна не обичаше да лъже и това влошаваше положението му.
-Хайде,Кристофър Уорън-повиши глас порфесор Кълън,кажи къде си бил и защо изглеждаш така ужасно?
-Добре,щом искате истината,ще я получите-отвърна спокойно той и се накани да започва,когато се чу един вик:
-Не,престани няма смисъл да лъжеш!-извика хафълпафката и цялата зала се вгледа въ внея.
Момечто се раздразни задето го прекъсна,но Кейт му даде занк да мълчи и се обърна към нея:
-Случайно да занеш нещо по този въпрос?

Кейт слушаше доста напрегнато и от време на време се чудеше как може да са толкова безотговорни. В Забранената гора, по дяволите, можеше да ги срещне нещо, което да ги убие... Кристен говореше все още.
- Ъ.. срещнахме - явно напрягаше мозъка си - всъщност, не знам кой беше.
Кейт се обърна бавно към Крис и го изгледа.
- Кентавърът Фирензи - въздъхна той, а момичето си пое въздух със свистене.
-Той какво, нарани ли ви? О, Боже, как може да си толкова безотговорен, Кристофър Уорън! А ако нещо ви беше изяло? - Кейт вече крещеше, а очите и сякаш горяха.

Настана такава врява,че просто не можеше да се опише сс думи и момчето трябваше да изслуша гневната тирада на професор Кълън,която заяви:
-Много съм разочорована от вас,г-н Уорън!Ще се наложи да ви накажа,както и госпожица Стюарт.
-Това вече е прекалено-извика момчето и удари сър ръка по масата.Не можете ей така да ни наказвате,нищо не е станало.
-Имали сте късмет,иначе нямаше да сте тук и да ни разказвате-отвърна със леден тон Кейт,която още не можеше да повярва,че са постъпили по такъв начин и са разговаряли със кентавър.

Много бързо се озова във залата,която беше полу празна и със изключение на няколко учителя,полътргайста Пийвс,който сега се опита да го залее със някаква течност и двама петокурсника то Хафълпаф,наоколо беше тихо и спокойно.Масата на Грифиндор беше заета и като се запъти натам,Крис забеляза,че върху нея са разположени някакви книжки.
Щом се приближи и седна на мястото си,взе една от тях и със интерес прочете:
"Пътеводител за изгубени съкровища на леприконите?
Нямаше си представа откъде се появиха тези книжки,но момчето реши да си вземе една и по-късно във библиотеката,щеше да се запознае по-добре със съдържанието й.
Сега насочи вниманието си към закуската,която се състоеше от следните неща:
-Панирани ябълки
-Мини руло "Пънчета"
-Ябълков щрудел
-Шоколадов шейк
Истинско изобилие от лакомства,който изглеждаха толкова вкусни и апетитни,че момчето не се сдържа и доста лакомо започна да яде.Нямаше думи да опише колко са вкусни те,започна първо със щрудела,после премина към мини рулото и накаря едва успя да изяде панираните ябълки,защото толкова беше преял,че имаше усещането,че коремът му няма да издържи.За накрая,изпи си шейка,който беше истинско произведение на изкуството и момчето със усмвика на лицето се облегна назад.
Каква закуска,какво угощение беше всичко това и във скоро време трябваше да посети духчетата във кухнята и да им благодари за всичко направено от тях.