Отдел "Мистерии"

Още от самото име се разкрива,че в този отфел се разследват мистерии.Много от магьосниците,който са работели тук са напускали непредвидено,защото са полудявали:
Служби и управления:

• сл. пророчества
  
• стаята на смъртта
  
• стаята с мозъците
  
• стаята с времевъртите
  
• стаята с планетите
  

Идеята на порефсор Кълън да посетят министерството на магията беше направо чудесна и доста от децата веднага се записаха за екскурзията и за по-малко от час вече бяха във Лондон,където се настаниха във едни от най-шикозинет хотели на града "Маргарет"Крис нямаше търепние да посети мястото,така че бързо се преоблече и се пирсъедини към децата,който чакаха учителката им да ги заведе до мястото.Когато пристигнаха,вялозха вътре и се озоваха пред един от отделите-отдел Мистерий.
Учителката им каза няколко думи,селд което ги предуперди да не закъсняват да се приберат във хотела и се запъти нанякъде.Крис моментално влезе във помещението и започна да разгледа.Имаше толкова внушителин неща,че не можа да откъсне поглед от тях.
-Мога ли да ти помогна със нещо?-изведнъж се чу студен,но пък доста младежки глас и когато момечто се обърна,завари до себе си привлекателлно и карсиво момче,облечено със официален костюм,който го гледаше изпитателно със своите красиви сиви очи.
-Ами,всъщност ние имаме разхозка из министерството и заедон със порфесор Кълън решихме да обиколим всички отедли-каза плахо момчето,окето се беше свило под стоманения поглед на другото момче,окето не беше много по-голямо от него.
-Разбирам,професор Кълън ни предупреди,че ще дойдете-отвърна красивият непозант и зловеща усмивка му се плъзна по лицето.Аз се казвам Валентин Шевченко и отговорям за този отдел.Ако искаш,ела със мен и ще ти покажа какви неща се крият тук.
Идета беше доста примамлива и въпреки,че изпитваше страх от непознатият,Крис не се дърпа и се съгласи.
-Отлично,нека пърават ни стъпка да бъде стаята на смъртта-отвърна господин Шевченко,който хвана за ръка момчето и се отпарвиха към една тъмна и доста изоставена стая,над която имаше номер 2 със златен шрифт изчистен.

След посещението на децата от училището за матий Хогуортс,Валентине реши да побърза със осатанлата работа,която му предстоеше.Този студен и красив млад мъж,който се целеше на доста високи постове във министерството,остана доста впечатлен от младият Кристофър и реши да го проучи.Нямаше много работи във последните два часа,така че реши да даде една задача нас своят помощник и се надяваше,че ще получи добри резултати.
-Госпожице Смит,бих те ли извикала при мен господин Дан Крейг,за да обсъдим един въпрос?-обади се от совя офис Валентин на своята секретарка и зачака търпеливо своя помощник,която не блестеше със някаква красота,но за сметка на това беше истински гений.
За по-малко от пет минути притесненият мъж влезе вътре и като се настани на креслото срещу годподин Шевченко,зачака заповеди.
-Радвам се да те видя,Дан,имам да ти поставя една задача-лукаво се усмихна мъжът и очите му потъмняха зловещо.
-На вашите услуги съм,господине-подчини се Крейг,който имаше респект от своя шеф и не се осмеляваше да не му се подчинява.
-Хвърлих око върху едно момче,окето преди два дене беше на екскурзия във министерството и задено със клаас си обиколиха някой от отделите.Аз му показах този отдел и по време на разговара ни ,установх,че ще ми бъде от полза.
-Искате да го проуча,в смисъл да намеря информация за него и да я предам?-попита Дан,досещайки се за намеренията на боса.
-Точно така-кратко отвърна Валентин и продължи.Искам я във рамките на 72 часа и освен това бих искал да го държиш под око.
Разговорът се проточи около половин час и когато неговият подчинен излеез от помещението,младият служител остана насаме във кабинета си и негомвият ум започна да крои зловещи планове.

Точно във осем часа,Валентин се оказа във министерството и бързо тръгна към своя отдел,който се намираше на първия етаж.По пътя си не видя никой и това беше разбираемо,защото повечето служители бяха осободени,ако не се броят шефовете,който са останали да обсъждат важни въпроси.Нямаше си идея защо го викат,но се надяваше да е по важен въпрос иначе щяха да съжаляват.Беше разбрал,че срещата ще се състой във неговият кабинет въвотдел Мистерий и щом неговата секретарка г-ца Смит,която му съобщи имената на присъстващите.Той само се усмихна,защото нук щяха да бъдат самият министър на магията,няколко чужди посланика от чужди държави и дори самият министър председател на мъгълското правителство.Когато влезе вътре,видя струпаните хора и със студеният си глас каза:
-Добро утро,господа!Разбрах,че сте ме викали.Надявам се въпросът да е важен,защото не ми се иска да си губя от ценното си време-произнесе той и напарви кисела физиономия.
-Здравейте,г-нШвечнко-поздрави го министърът на магията.Съжалявам,че сега се налага да ви викам,обаче въпросът е спешен и трябва да се вземат някакви мерки.
-За какво става дума2-попита младежът със сух и безпристрасен глас.Да не се случило нешо?
-Правилно казахте,истинска катастрофа-обади се един от мъжете,който не познаваше.Казвам се Накито Хобаяши и съм посланик на японското училище за магий"Златните сърца".Проблемът е,че късно вечерта е станало нападение на няколко мъгълски училища,окйто са били запалени и при тези нападения имаме подозрения,че са замесени хора от това министерство.
Валентин,който по природа беше бездушен и студен младеш,сега наистина остана поразен от чутото и поиска да научи всичко най-подробно.Разговорът продължи цели три часа и през това време той научи такива шокираши разкрития,че не можа да се опомни.Остаан поразен от чутото и при тези обсотятелства трябваше да се везмат мерки.
-Ако искате,можете да ни придружите на тази среща-обади се г-н Медсън,министър председателят на мъгълите.Ще сте ни от голяма помощ,пък и няма да имате никакъв проблеб да стигнете до причината и виновника за това.
-Разбира се,че ще дойда със ва сгоспода-отвърна той и цялата група излезе от кабинета и се отправиха към мястото,ъкдето щяха да се магипортират.