Общата стая

Това е общата стая.Тук се събират всички грифиндорци!

Най-сетне Кристофър пристигна във Хогуортс и изморен след дългото пъ туване,реши да се отправи към общата стая на своядом,защото се чустваше досат изморен и имаше нужда да си почине. Много бързо успя да се ориентира къде се намира покрай цялата суматоха от приситгащи ученици и скоро момчето се озова пред стаята.естествено,че тя беше затворена и единственият начан беше е да се каже паролата,за да преминат учениците на дома.Лека усмивка се плъзна по лицето на Крис,тъй като насам беше получил паролата от отговортичката на дома и можеше спокойно да влезе.Отиде до самата врата и силно на глас каза:
-"Лилави Маргарити"
Веднага протрета пред него се отвори и се появи една огромна пътека,която водеше към самата сатя. Момчето влезе предпазливо и скоор се озова въ вобщата сатя,която беше доста впечатляваща на вид. Крис реши да остави огледа за утре заради своята умора,но не му се искаше да се ляга и затова отиде на един от диваните,остави куфарите си и седна.В момента много му се искаше да си погово със някого,но тъй като никой не идваше,Крис реши да се разведри малко със прочитането на една фантастична книга,която си беше взел със себе си.Взея,започна да чете и скоро вниманието му беше погълнато изцяло от нея.

Докато Кристофър четеше ввсе още задълбочено книгата,неусетно в стаята влезе някакво момиче,което мъкнеше доста багаж и кафез със някаква птица.В този момент той беше толкова потънал във романа,че въобще не й обърна внимание,дори когато тя го поздрави.Явно непознато момиче реши,че не я е чул и след като постоя малко стана.Взе куфарите в ръце и кафеза съ ссвоята птица и тъкмо се канеше да отива към спалните на момичетата,изведнъж той скочи и стана от дивана.
-Здравей,извинявай,че не те поздравих,обаче бях се зачел във една книга-каза първокурсникът и отиде до момичето,която изглеждаше доста изненадано,сякаш не бе очаквала да й каже нещо.
-Аз се казвам Кристофър Джеймс Уорън -предсави се той и протегна ръка.Ти как се казваш?-попита я и зачака какво ще му каже.Само се надяваше да не се изпалши и да избяга,след като я заговори.

Кейт, уморена от похода си, едвам се замъкна до общата стая на дома си. Спря пред портрета на дебелата дама и мързеливо каза паролата.
-Карамелени Мечти. - с тих шум портрета се отвори и Кейт се плъзна в стаята. Съблече палтото си и го метна на закачалката. След това Уотсън бавно се отпусна в едно от меките кресла пред топлата камина.

Със помощта на професор Кълън,Крис се насочи към общата стая на Грифиндор за една хува и дълга почивка.През цялото време учителката му помагаше и го държеше до себе си,за да не падне и той беше много благодарен,че беше със него през цялото време.
-Преди да влезем,нека да ти дам хапчето-каза учителката му и м подаде бяло на цвят хапче и чаша вода.
-Благодаря!-успя да каже момечто и на един дъх изгълта водата със хапчето.
След няколко минути вече бяха стигнали до стаята и прикрепен от учителката,двамата влязоха във празното помещение.
-Бихте ли ми помагнали да седна до креслото до камината-помоли Крис и професор Кълън го настани.
-Сега се надявам,че ще си почивате добре и без никаквонапрягане-отвърна младата жена и седна на един стол близо до него.
-Няма какво да правя,осевн да си почивим,но пък вие можете да останете тук,впорчем каняви на малко парзенество заедно със останалите от дома начелосъс Кейт,която игурно е организирала нещо щуро-завърши момчето и се разсмя като си помисли,че гаджето му може да направи някаква лудория във присъствието на професор Кълън.

-Благодаря за поканата!Между другото момичето седнало на креслото отсреща не е ли г-ца Кейт?-Алис попита,ставайки и се насочвайки към нея...

Кейт чу гласове и рязко се обърна и със задоволство разбра, че това са Крис и госпожица Кълън.
-Хей, хей, хей, хора, как сте? - попита ги весело тя, държейки чаша с мохито в ръка.

Крис стоеше около камината и се наслаждаваше на приятелската атмосфера,която виташе във стаята.Не искаше да й разваля настроението,обаче нямаше как да го скрие от нея.
-Здравей,слънчице!Как я караш?-поздрави я той и със помощта на порфесор Кълън се насатни до нея.Много ми липсавш и да знаеш,че без теб ми беше много мъчно.
-Сладичкитя ми Крис-зарадва се Кейт и го целуна по бузата.Радва мсе,че се появи и обещавам,че повече няма да те оставям сам.
-Преди да почне партито,искам да помоля порфесор Кълън да ти каже какво се е случи днес,преди да го разбереш от други-каза момчето и даде знак на учителката.
Тя се приготви и тогава Кейт със тервожен поглед се обърна към нея:
-Професоре,какво е станало докато ме нямаше?-попита и със тревога зачака отговорът й.

Алис не искаше да говори за станалото по рано,но нямаше как.Щом Крис я бе помолил...:
-Г-н Уорън падна.-Тя спря и си пое дъх:
-И си удари главата.Да.беше тръгнал за къщата на Хагрид,но Плашещата върба го ударила,той паднаи и си ударил главата в един камък.-Алис замлъкна.Последжа 1 минута мълчание когато професорката проговори отново:
-Отидохме при мадам Помфри и тя го превърза.Каза,че е хубаво да има някой с него за да не падне отново и мудаде тези хапчета!...

Кейт изгледа строго Крис.
-Невнимателен си както винаги - смъмри го тя. След това се обърна към госпожица Кълън.
-Вие сте го спасили, благодаря ви. - усмихна се леко тя

-Съжалявам,скъпа обаче не съм искал това да се случи-нацупи се Крис и взе една ктига да чете.Знаеше,че е невнимава и понякога е разсеян,но все пак днес преживя ужасно преживяване и не понясяше такива коментари.
-Знам,че не си искал,обаче трябва да внимаваш следващият път или може би ще си мъртъв-мрачно отвърна Кейт,която определено не си падаше по таква неща и да чува такива разкази е направо ужас.
-Е,дама аз ще си лягам,за да се възстановя по-бързо и затова ми нужна почивка.Но перди това искам да попитам порефсор Кълън,дали можете да не казвате на никого друг за тази случка или ще трябва да уведомите директора?-попита я Кристофър,който нямаше намеерние това да се разчува.

-Ако се оправите до тогава може и да некажем на директора,но пък може би мадам Помфри ще му каже.Иначе аз няма да кажа на никого.-Алис стана от мястото си и закрачи из стаята...

Кейт се обади.
-И аз няма да кажа. Просто не искаме неприятности, нали? - усмихна се тя и седна до Крис.
-Как се чустваш?

-Ами,в сравнение когато се събудих на земята и после във болничното крило,определено има промяна и мисля,че лекарствата помогнаха-отвърна момчето и се хвана за главата.
-Недей да я пипаш,може пак да те заболи-отвърна Кейт и му махна ръката оттам.
-Добре съм,не се тревожи,ще се оправя и се усмихна:Надявам се,че само нашите да не разберат,иначе веднага ще ме изселят оттук.
-Вашите вероятно са във града-обади се порефсор Кълън,но аз въобще няма да им кажа при условие,че ще се пазиш.Ясна ли съм,Крис?-със строг тон го попита.
-Да,г-жо,а сега ще ви оставя да си поговорите,а аз отивам да си почина-отвърна момчето и като си изяде курабийки,прегърна Кейт и я цулена по бузат.
Взе си довиждане със учителкаат и крачка по крачка се отпарви към спалните на момчетата.

Кейт и Алис останаха сами.Те постояха малко,но накрая Али продума:
-Е г-це Уотсън и аз ще тръгвам,защото вече е късно.Лека нощ и моляви наглеждайте Крис!-Алис си бзе довиждане с момичето и излезе от стаята...

-Лека нощ, госпожице - помаха Кейт на учителката и стаята отново потъна в тишина. Кейт стана и с бавна крачка се запъти към камината, за да се сгрее. Настани се в креслото и по едно време заспа...