Езерото

-Ами и аз ще постоя тук,просто ще до разгледам училището и т.н.-Отвърна Алис.
-А пък по-късно може да отида до Диагон-али или до Лондон.-Усмихвайки се Алис завърши.

Алис може да отидем заедно на пазар!-Габи се ухили-Имам спешна нуждаот нови мъгалски дрешки...Какво ще кажеш?Можем да вземем и него с нас има нужда от разнообразие..- и младата жен смигна заговорнически на колежката си и бъдеща приятелка.

-Знаеш ли това е супер идея.Аз съм съгласна.-Отвърна Алис и се ухили до уши.
-Ами ти Албус,защо не дойдеш с нас?-Попита Алис своя шеф...

-Ами не съм много по магазините,пазаруването и т.н.

Кристофър реши да продължи разходката си наоколо и този път се спря върху езерото,едно от красивите места,който много харесваше тук.Докато се запъти натам,мисленно се питаше какво ли правят неговите близки,дали са тъжни за него или пък имат много работа.Първокурсникът,който от малък беше научен да цени всичко,обичаше много природата и през свободното си време обичаше да си прави такива разходки.П овървя около петнайсетина минути,коагто видя,че до езерото се бе събрало група хора,между който беше и самият директор,както и една от учителките.Момчето реши да отиде при тях и щом се приближи,обади се със леко притеснен глас:
-Здравейте!Виждам,че си прекарвате много добре и ако няма проблем,мога ли да се присъединя към вас?-смутено попита Крис.

-Е ние няма само да пазаруваме,нали Габи?Ела с нас,моля те!-С миловиден поглед Алис погледна към директора.Както разговаряха се чу глас на момче.Алис се обърна и отговори на въпроса му:
-Аз нямам нищо против да се присъедините господин....Извинете как бе името ви?

-Не,не мога.Трябва да остана в училището,за да наглеждам приготовленията.Съжалявам!

-Казвам се Кристофър Уокън-представи се момчето и подаде ръка на учитлеката.Приятно ми е да се запознаем,г-жо.
-На мен също,г-н Уокън-отвърна любезно професорката и се здрависа със момчето.Аз се казвам професор Алис Къл ън и ще преподавам на всички първокурсници по Трансфигурация,Вълшебство.
Момчето придоби облекчено изражение, тъй като щеше да си сепсти млако труд.
- Радвам се,че ви срещнах сега,тъй като не изгарях от желание да обикалям училището и да търся всеки преподавател-отвърна Крис и се присъедини към останалата група.
Във този момент се обади директорът ,който искаше лично да се запозане със новият ученик.
- Радвам се,че най-накрая да видя момче сред това дамско присътвие,което е толкова многобройно във училището.
Кристофър се усмихна и професор Къ лън го запозна със другият преподавател,който присъстваше на езерото-професор Габриел Уейн,която се оказа,че е преподавателка по ЗСЧИ.

След като се запозна с Кристофър,Алис отново се обърна към Албус:
-Е щом не искаш,аз се отказвам да те разобеждавам,ако Габи се опита...-Завърши Алис и погледна новата си приятелка право в очите.
-Е,г-н Кристофър как сте?-Попита учтиво Алис.

-Много съм добре,професоре-отвърна момчето,което лека полека започна да се отпуска.Доволен съм от престоя си във Хогуортс и се надявам,че през първата ми година да се представя добре.
Учителката го огледа внимателно,сякаш го преценяваше и със усмивка каза:
-Изглеждаш ми амбициозно и трудолюбиво момче,което много ми харесва,но да те предупредя, че не търпя никакви безпричинни отсъствия и имам определени изисквания към самите домашни.
Пъровокурсникът разбра,че насреща му има една сериозна и старателна учителка,която нямаше да се поколебае,ако се наложи да наказва някой.Кристофър едва ли щеше да има проблеми със дисциплината и държанието си в час,защото знаеше как трябва да се държи към един учител.
-Уверявам в и,че няма да имате такива оплаквания от мен-отвърна убедено той и продължи.Имам само един въпрос към вас и той е следният:Допускат ли се ученици от смесен произход да учат тук?

-Естествено,че се приемат,поне според мен.Албус права ли съм?-Отвърна момичето и внинанието и се насочи към Албус...

-Що за глупав въпрос.Та ние сме Хогуортс.Ако тук не се приемат такива ученици,значи никъде не се приемат.Тоест отговора е:Разбира се,че се приемат.

-Габи,ами ти защо нищо не казваш?-Алис се приближи до колежката си и я погледна със златистите си очи.

Ами бях се отнесла.Шефе сигуррен ли си че не искаш с нас- и Габи го погледна миличко и смигна на Алис.

П.П. Хайде направи тема на магазини....Нали ти се шефа плс!!!

Дерек реши да дойде тук тази сутрин. Той гледаше езерото и чакаше да дойде някой с който да си поговори.

На К ристофър му стана дсота тъпо иреши малко да се разведри.Момчето излезе от училището и се запъти към езерото,място което не беше посещавал досега.Първокрусникът пристигна бързо на мястоот и за совя изненада видя Вин,който беше седнал на земята и гледеше езерото.
"Чудесно,тъкмо ще имам със кого да си поговоря"-каза си момчето и бързо се запъти към него.

След като приключи празненството,Кристофър и Кейт се запътиха към езерото,доволни от празенството и напълно наситени от чудесната храна.
-Какво ще кажеш за празнеството,Крис?-попита го Кейт докато вървяха към ез ерото.Беше толкова красиво и всичко беше като във някаква пр иказка.
-На ме нсъщо ми хареса,само че не ми допадна това,че нямаше много ученици.Впрочем ти вече записали се за предметите?

-Да, вече за всички. - отговори му момичето.
-Започва учебната година, ляляляляля.... - мърмореше си Кейт.

Двете деца седнаха край езерото и продължиха разговора си:
-Крис,не си ле малко нервен преди започването на годината?-попита момичето,докато се наслждаваше на красивата гледка наоколо.
-Да ти кажа,честно абсолютно съм спокоен и със върение очаквам да започнат часовете във училище-със категориче тон той заяви и попита приятелката си:На теб няма ли да ти стане трудно да изучаваш толкова предмети?

-Мне.. - отговори момичето, загледано в кристалните води на езерото.
-Купи ли си метла или няма да участваш в отбора по Куидич? - попита го момичето, дало си сметка, че ако не се запише, няма да има какво да прави.

-Още не съм си взиле необходимите неща за куидича,тъй като се колебая дали да се запиша-отввърна Крис,който пък несе беше замислял да учасства във отбора на Грифиндор.
-Само не ми казвай,че няма да се запикваш-със леко разочорован глас отвърна Кейн,която беше непирятон изненадана,че приятелят й не е решил за записването.
-Засега отговорът ми е не,тъй като приоритет прде мен е училището,а спорта ще го оставя на заден план- категорично каза първокурсникът,който засеге се беше спрял на това сове решение и засега няма да го променя.

-Аз пък ще се запиша! - изплези му се тя. След това положи глава в скута му.
-Ще ме подкрепяш, нали?

-Естествено,че ще те подкрепя-усмихна се момчето и прегърна Кейт.Радвам се,че имаш желание да се запишеш,а на какъв пост искаш да играеш?-полюбопитства момчето.

-0.о Не знам... Търсач или пазач.. И гончия може, но предпочитам търсач... Тръпката е по-голяма. - ухили се момичето. След това погали ръката на Крис:
-А ти ще висиш над книгите, докато аз тренирам, така ли?

Крис се намръши и се напарви на ядосан.После доближи до Кейт и със леко ядосан глас каза:
-Нищо подобно.Естествено,че ще уча,но за мен твоите мачове са по-жн и непремнно ще дойда да те гледам-отвърна първокурсникът и леко разроши косата на момичето.