Лунапарк "Disneyland"

Брой мнения : 281 Join date : 2010-04-10

[b]РАБОТНО ВРЕМЕ: ПОНЕДЕЛНИК-ПЕТЪК : 08:00- 23:00
СЪБОТА-НЕДЕЛЯ : 09:00 - 22:00

http://www.dadinarizona.com/wp-content/uploads/2009/03/disneyland.jpg

http://www.attractiontix.co.uk/images/photos/large/disneyland-paris4.jpg

http://s3.amazonaws.com/picable/2009/03/31/845669_Ferris-Wheel-California-Adventure-Disneyland_620.jpg
http://hotels.uptake.com/blog/files/2009/01/disneyland-castle.jpg

http://www.mytripolog.com/wp-content/uploads/2009/05/dubai-disneyland-at-night-view-uae.jpg
http://www.disneyorama.com/images/splash-mountain.jpg

- Леле, тук е страхотно! - почти извиках, а Хейли и Колин се разсмяха.
Чуствах се като малко дете.
- Не си ли ходила на луна парк? - попита ме Хейли.
- Не, но определено сега ще наваксам! - заявих решена днес да посетя всички.. ъм, на каквото му се вика там.
Хейли си взе още от сладоледа, загледана в някаква актракция, което ми припомни за моя сладолед в дясната ръка. Бях го забравила, но ако не го довършех, щеше да стане на сироп.
- Хайде на това, на това, на това! - заупорствах аз. Сега определено се чуствах като дете. Изчервих се.
Приятелите ми се разсмяха. Отново.
- Добре, ако искате, вие влюбени гълъбчета, може да седнете на някоя пейка и да си гукате, докато аз се забавлявам! - изплезих се.
Днес се държах като пет годишна. Обърнах се, но се блъснах в някой и цялата ми тениска стана в сладолед.
- Съжалявам.. Анонимче? - не можех да сбъркам кой е, дори да не бях погледнала виновника за пораженията на блузата си.

Брой мнения : 281 Join date : 2010-04-10

Докато с Колин се смеехме на Крис,как се заби в някакъв човек,докато не се вгледахме по-добре:
-*Крис повдигна глава* Томас?
-Здравей!Ъм.. съжалявам за блузата ти!*почеса се зад врата той*
-Съжаляваш?*Крис го гледаше строго,но беше готова всеки момент да се разсмее*
-Ами,да!Само кажи как да ти се реванширам и съм твой!
-Не! Аз съм ти напълно сърдита!
-*тогава аз се обадих* Тя искаше на онози "люлка"!
-Хей-
-Добре,тогава!*изведнъж я вдигна на ръце,а тя се разпищя*
-Хейлии!Мъртва сиииииии! Томас!Пусни ме.. ВЕДНАГА!ПУСНИ МЕ!*цупеше се тя,но си личеше че и е забавно*
-Оу,значи искаш да те пусна?Тук?
-Да!Искам да ме пуснеш тук и сега!
-Точно тук?!
-*тя погледна надолу и видя само земя,на която ако паднеше,здраво щеше да се натърти* Ами.. може и да не е точно тук!
-Добре,тогава отиваме на люлката!
-Хубаво!Хейлии,идвате ли?*провикна се тя*
-Ще ме убиваш ли?
-Не.. *завъртя очи като леко се засмя* И без това си голяма бъзла,като се качиш ще се побъркаш!
-Хейй!
-Момичетаа!*обади се Томас!
-Добре де..!

- Том? - попитах, докато все още ме носеше.
- Да? - той ме погледна.
- Вкусно ли е?
Усмивката му се замени с объркване.
- Какво?
Дясната ми ръка беше още в сладолед и размазах малко по лицето му. Той се облиза и каза.
- Хъм, да вкусно е. Какво е това? Шоколад, ванилия?
Не очаквах такава реакция. Разсмях се.
- Предполагам и двете. Сладоледът беше нещо като асорти.
- Ха, тя си взе от всички видове! - обади се Хейли.
Изгледах я строго, но се разсмях.
- Поне не може ли да се поизчистя? И трябва да си сменя тениската! - погледнах към Томас. Той се спря и пе пусна внимателно отново на земята. Огледах се и видях тоалетни наблизо.
- Крис, ела да ти изберем тениска - тя посочи малко магазинче, в което продаваха дрехи.
- Добре - казах и се обърнах към Том. - Ти. Да не си мръднал от тук!
Той се ухили.
- Слушам!
Хейли вече беше приключила с лакомството си и изхвърли салфетката в един кош. След минута вече бяхме в малкото магазинче. След като на бързо разгледах, казах:
- Добре, харесах си една. Ето тази.
Показах я на Хейли, а тя кимна.
- Става.
Изплезих `и се и платих блузката. E, не беше точно блуза, а по-скоро карирана черно-синьо ризка. След това се отбихме в тоалетните, където успях да се почистя и преоблека.

П.П: Ето и тениската. http://tinypic.com/r/e99bw9/3

Брой мнения : 281 Join date : 2010-04-10

След като Крис се преоблече се върнахме при момчетата.
-Липсваше ми!*Колин ме целуна по бузата и прегърна през кръстта*
-*Том тръгна да гушне Крис но изведнъж се спря* Ъм.. *започна да се клати наляво надясно* аз.. ъмм такова .. да!
-Хораа?Ще се качваме ли?
-Да,естесвено!*заяви крис,купихме си билети,седнахме и зачакахме да се напълни и извднъж тръгнахме.Люлката ни беше такава че се спускаше много стръмно надолу почти през цялото време и имаш чувството че падаш,защото от време на време отскачаш от седалката,толковаа страшно за мен,затова и през цялото време крещях като луда,а другите ми се смееха,защото приличах на ето това : http://photonicx.com/images/halloween@mall-varna_072.jpg с доста повече коса. И въпреки всичко след 3тото спускане след общо пет,успях да се "наслядя" до колкото е възможно на това самоубийство,след като слязохме едвам стоях на краката си.
-Кристен Стюарт,след като отново мога да ходя,просто се считай за мъртва!
-О-оу

- По-добре да бягам, а? - засмях се аз.
- Не се хили! Ще видим кой ще се смее последен - заплаши Хейли.
- Винаги ли са така? - обърна се Том към Колин, а той сви рамене.
- Трябваше да ги видиш в пицарията. Целите бяха в кетчуп и горчица.
Том се разсмя.
- Добре, аз отивам за захарен памук. Том, този път не го искам по себе си! - разсмях се.
- Хайде, ще те черпя един да се реванширам.
- Но нали --
- Какъв искаш? - попита, прекъсвайки ме. Вече бяхме стигнали.
Въздъхнах, леко усмихната, и отвърнах.
- Розов.
- Добре - той се обърнах към продавача и след миг ми подаде голяма неправилна топка захарен памук. Опитах го и се усмихнах.
- Благодаря.
- Искате ли на виенското колело? Когато бях малка, обожавах да се возя на него - предложи Хейли.
- Ами, не знам. Имам страх от височини.
- Хайде, дее.. Аз се качих на.. самоубийствената люлка.
- Добре - засмях се.

Брой мнения : 281 Join date : 2010-04-10

Четиримата се запътихме към виенското,след което си купихме билети,но кабинките бяха за по двама,тогава Крис ме издърпа за да си поговорим:
-Моляя те,качи се мен, в една кабинка!
-Защо?
-Зарди Том!
-Мислех че го харесваш поне малко?*бях малко объркана*
-Такаа ее ноо..
-Какво крис?
-Ами,ако реши да ме целуне?
-Ще му отвърнеш шом го харесваш!
-Да,но
-Кристен,какво има?
-Като изключим,когато Иън ми налетя,не съм се целувала по този начин с момче,което харесвам!
-Оо,, милата!Спокойно Крис!И аз бях така,но ще видиш,че ако той направи първата крачка,след това всичко идва от самосебе си!
-Ами.. дано да си права!*след това се върнахме при тях и се качихме на виенското*
На третото кръгче видях как в отрещната кабинка Крис и Томас се целуваха и изглежда на крис и бе приятно*

Върнахме се при момчетата. Хейли хвана за ръка Колин и се качиха в една от кабинките, а аз останах с Томас да чакаме нашия ред.
- Заедно ли ще сядате? - попита висок, мургав мъж на около тридесет години, който настаняваше хората в различните кабини. Беше на най-горното от трите стапала и чакаше отговор. В главата ми изникна образът на кориер от хотел, който настаняваше гостите по стаите и си чакаше бакшиша.
- Ъм.. - Томас се обърна към мен.
- Май останахме дваната.
- Имаш ли нещо против..? - той посочи кабината зад човека, която туко-що се спря, чакаща "гостите си".
- Не, не, ако ти искаш..
- Ами, да се качваме? - предложи той.
Кимнах в знак на съгласие. С жест с ръка Томас ми направи път да мина преди него, а аз се подсмихнах. Когато стъпах на клатушкащата се - и висяща - кабинка, ме обвзе паника. Въпреки това се настаних от дясната страна и изчаках Том да седне до мен. След като закопчах синия колан, подадох глава и погледнах на долу. Виждах само земята. Само мократа трева и извърлена опаковка от чипс. Огледах виенското колело, задържайки погледа си на най-високото място. Ужас! Опитах се да преценя колко е високо, но ми прилоша чак като си помисля. Усетих как кръвта се дръпна от бузите ми. Заоглеждах се напред, назад, уформяйки план за бягство. Мисията ми за измъкване се изпари, когато Томас каза.
- Колин и Хейли са в съседната кабина - проследих прогледа на момчето до мен и видях как приятелката ми се беше сгушила в Колин, а той си играеше с кичор кот косата `и.
- Какво има? Защо пребледня така?
Или аз не можех да прикрия обвзетата ме паника, или Томас беше добър в разчитането на лица. Звучеше разтревожено, което ме накара да се усмихна, поласкана. Но усмивката ми изчезна толкова бързо, колкото и се появи след като се раздвижихме и отново спрях ме.
- Нищо - излъгах.
Отново се огледнах. Въздъхнах, когато видях, че сме се преместили малко по-нависоко, за да може следващите хора да се качат.
- На мен ми прилича на нещо.
- Просто.. ме е страх. Да, хайде, казах го, вече можеш да се смееш.
Втренчих се в обувките си.
- Да се смея? Защо? Това, че имаш страх от височини, е съмсем нормално. Аз пък като малък се страхувах от съседката Пийпър.
Той се наведе по-близо да мен и прошепна.
- Но това знаеш само ти - усмихна се той.
Погледнах го и се подсмихнах. Колелото се раздвижи, но този път не спря. Идеше ми да изкрещя, но вместо това стиснах зъби и вдишах дълбоко, за да се успокоя.
- Хайде, ела.
Отправих му объркана физиономия, но разбрах какво имаше предвит като протегна ръка зад гърба ми, канейки ме да се приближа още. Виенското колело отново спря, а кабината се разклати. Усещах как сърцето ми ускори ритъм. Усещах адреналина във вените си. Без да мисля се притиснах в Томас, така че той ме беше прегърнал през рамо и с ръка потърка рамото ми.
- Спокойно. Щом аз съм тук, няма да те оставя на паднеш.
Усмихнах се, въпреки че той не можеше да види.
- Мислиш ли, че е безопасно? - попитах.
- Ще оцелеем все някак - каза той. Аз се отдръпнах стреснато, а Томас заяви, че се шегува.
Реших да погледна на колко високо сме вече, но щом Том разбра намеренияра ми, ме спря.
- Не дей да поглеждаш на долу.
Послушах го. Имаше право.
- Виж - той посочи със свободната си ръка гледката, която можеше да се наблюдава.
Беше невероятно. Целия луна парк се виждаше, а и малка част от града. Всяка една малка продробност. Не можех да го опиша с думи, трябваше да се види.
- Това е най-хубавата част от виенското колело.
- Невероятно е - промълвих едва чуто.
Вече започваше да се стъмва. Въпреки, че слънцето не беше залязло напълно, лампите на всички люлки и магазинчета бяха пуснати. Целия замък светеше.
Томас се обърна към мен, за да ме погледне. Откъснах поглед от гледката и аз го погледнах. В един безкраен миг се глехме в очите. Тишината не беше неловка. Можех да стоя, загубена в кафявото на очите му, до края на цялото това въртене на голямата кръгла атракция.
Той бавно се приближи. Лицата ни бяха на сантиметри. Затворих очи и устните му се притиснаха в моите.
Забравих къде съм. Забравих страха си, дори да бях на възможно най-високата точка от луна парка. Забравих всички проблеми. Знаех само, че забързаното темпо на сърцето ми вече не се дължеше на паниката и адреналина. Знаех, че устните ни се сливаха и нищо друго нямаше значение.

Брой мнения : 281 Join date : 2010-04-10

Докато се люлеехме и аз бях онтово в прегръдките на Колин се чувствах,като най-щастливото момиче на света.Той бе просто невероятен.Бях такава късметлийка че го срещнах.Бях се сгушила в него и усещах прекрасният му парфюм,който сигурно цял живот щях да помня.След като вече беше време да слизаме,той се обърна към мен и попита:
-Е,страшно ли беше?*усмихна се*
-Можеше и да е по-страшно!*ухилих се аз,откопчах сама колана си и скочих,за да отида при Кристен и да я питам,как е била целувката й с Томас*
-Хейй,Крис!Как беше,забавлявахте ли се?
-Хейли!*каза строго тя и заби поглед в земята*
-Добре де!Няма да те притеснявам!*засмях се аз,хванах ръката на Колин и леко се гушнах в него*
-Аз искам сладки пуканки!Вие идвате ли?*засмях се аз*
-Ами,да,Естесвено!*заяви Крис и тогва видях как ръката на Том се спускаше за да хване нейната,а тя дори не забелязваше.Бях сигурна че ще се стресне и ще изпищи понеже ще си помисли че някой бездомник или крадец я пипа.Започнах да правя всяакви физиономии,но тя не зацепваше,когато без да искам от устата им силно се чу:*
-РЪКАТА МУ!*посочих*
-Моля?*погледна ме той,а тя бе готова да ме убие*
-Упсс!Ами май .. Колин,скъпи хайде да ходим за пуканки!*усмихнах се аз тъпо и тръгнах напред*

Томас ме погледна объркано.
- Май ще трябва по-късно да `и кажа, че вече не само приятели - казах аз.
- А какви сме? - Той повдигна вежда, но виждах, че се опитва да не се разсмее.
- Хъм, предполагам нещо като двойка? - направих се на ударена.
- А ти.. съгласна ли си? - попита Томас.
- Разбира се! - повдигнах се на пръсти и го целунах.
Щом се отдръпнах - колкото и да не исках -, последвахме Хейли и Колин. Разхождахме, докато се прозрях и Хейли предложи да си тръгваме вече. Аз се съгласих и се раделихме там. Знаех, че Колин щеше да я изпрати, както и Томас мен, затова не се тревожех как ще се прибере.