Кристофър остана развълнуван от предсотящото пътешествие до Хогсмийд и нямаше търепние пътуването да започне по-рано.Не занеше за другите,но той щеше да си купи от всичко по много,особенно лакомства,защото той просото обожаваше сладките неща.
След няколко минути той се присъедини към професор Кълън и щом се събраха всички,мигновенно се отпаривха на гарата и за по-малкоот час вече бяха във селото.
Всички се разпръснаха във различни посоки и се втурнаха към близикет магазини.
Момечто погледна към часовинка и реши че няма да има време за дълго посещение и затова си избра Мезеното царство.Крис се насочи натам и когато влезе вътре,едва успя да избегне сблъсъка със няколко хора,окйто една не го прегазиха.Малко уплашен и стресиран,тръгна наоколо и започна да разглежда многобройните лакомства със който се тъпчеха децата.Всичко беше толкова хубаво и прекрасно,имаше толкова голям избор,че му беше трудно да си избере.атмосферата беше празнична,все едно че се празнува още Коледа.Огледа всички места и тръгна към господинът зад щанда,за да си поръча лакомставата,окйто си беше харесал.
-Добър ден,г-н Стивънсън!Бих искал да си купя плодови бонбони,сладоледени мишлета и Шоколадови жаби .
-Явно,че за пръв път идваш във селото,защото преди не съм те виждал-каза продавачът,окйто се зае да приготвя поръчаните неща.
-Точно така.Надявам се,че следващият път ще има повече време,защото сега няма да мога да посетя останалите места-отвърна Кристофър и щом получи лакомствата,плати 1 галеон и 28 сикли.
Сбогува се със симпатичният продавач и излезе навън,където времето вече беше започнало да се разваля и се чуваха гръмотевици.
