Домът на Дерек

Неси влезе в гардероба и извади дрехите си от чантата. "Как се сбълскахме с Дерек!" -засмя се притеснено тя. Избра си дънкова къса пола и потник - слънцето навън припичаше примамливо и Ренесме реши да рискува с по-тънките и разголени дрехи. Обу си пантофки и заслиза по стъпалата към всекидневната, където я чакаше Дерек...

Неси, ще тръгваме ли?- попита Дерек. Къде ще се магипортираме? Къде искаш? Трябва да минем през Гринготс.- Дерек хвана нежно ръката на Неси и се магипортираха.

Дерек и Неси се маагипортираха обратно в къщата на момчето, където Неси остави торбите с покупките си и се запъти към хола. Тя се пльосна на дивана и се оплака:
-Уф..уморена съм...
Дерек, който я беше последвал стаята каза (продължаваш)

-И аз съм уморен. Бих хапнал нещо. Ти?-попита Дерек. - Не знам какво ми се прави сега. Ти имаш ли идеи? Ако имаш ги кажи.

Сетих се! - отвърна Неси. Ще дойдеш на вечеря вкъщи!
Ами да! Хайде!
Ренесме енергично се изправи и грабна торбите и чанатата си. Оттам извади магическата си пръчка и се доближи до Дерек. Хвана го за ръката и двамата се магипортираха.

Дерек и Неси се магипортираха в дома на момчето.
-Ох отколко време не сме идвали...-възкликна Дерек.-Все същото си е.- Дерек отиде до уредбата си и сложи диск с музика. Започна La luna belinda carlisle. Момчето знаеше предпочитанията на Неси. Той я придърпа към дивана. Седна, а Ренесме седна в скута му. Започнаха да се целуват под звуците не бавната песен.

Ренесме седеше в скта на Дерек и нежно го целуваше под зуците на старата песен..
I remember when I met you
All the stars were hanging in mid-air
in those moments - nothing mattered
С ритъма на песента и целувките им променяха силата си. Постепенно устните им започнаха по-настойчиво да търсят срещуположните.
But the way you caught me in your stare
We were walking - we were talking
We were laughing about the state of our lives
Дерек вдигна краищата на тениската на Неси и я видгна на горе. Изсули блузата през главата й, и продължи да я целува.
How our fates brought us together
As the moon was rising in your eyes
На свой ред Ренесме съблече неговата тениска и погали плочките на корема му и гърдите му. Той обсипваше тялото й с милувките на ръцете си по целия й гръб.
On and on the night was falling
Deep down inside us
On and on a light was shining right through...

Времето вървеше, а те не спираха да се целуват. Целувките им станаха по-неубоздани. Дерек легна на дивана, а Ренесме легна върху него. Целуваха се дълго, докато и двамата не заспаха.

Дерек си беше вкъщи. Беше вторник вечер. Момчето не очакваше да е толкова самотно вечерта. Нещо го накара да стане и да отиде до мини-бара и да си сипе нещо за пиене. Взе бутилка, сипа си и отпи. Преглътна на сухо. "Боже, цяла вечер-сам, ще полудея"-мислеше си той. Изпи питието си и тръгна нагоре. Може би една вана ще му дойде добре и ще помогне, за да измисли нещо. Качи се в банята, съблече се и остави дрехите си на пода. С босите си стъпала усети студените плочки. Вдигна крана за водата и изчака да се напълни. Щом беше пълна, момчето влезе вътре. Топлата вода го отпусна, но нямаше резултат. След половин час релакс Дерек взе хавлията си и я обви около ханша си. Отиде до гардеробната, за да се облече. Сложи си тениска и панталони. Остана бос. Температурата навън беше 35 градуса. Страхотно време за Великобритания. Запали лампата в хола. Тя го освети. "Няма да си лягам рано, не и днес" започна да мисли той отново. Излезе на двора. Тревата беше мека и влажна. Дерек легна на един шезлонг. "Няма да заспя тук, няма. Защо не ес случи нещо интересно, толкова ли е мъртъв света?-зачуди се. Някой отвори вратата на двора. Момчето отиде да види кой е. Беше пощальонката...каква изненада.
-Пощальоните не минават ли сутрин?-попита Дерек, но не получи отговор. Реши да излезе и да се помотае из улицата. Уличните лампи светеха. Чуваха се стъпки на бягаща котка и нещо след нея...куче може би. Задуха лек вятър. Дерек го усети пъхна ръцете си леко в джобовете на панталоните. Той се замисли. Вървя по улицата безцелно докато:
-Здравей Дерек!-беше гласът на съседката, красива дама, но доста глупава-Защо скиташ сам по това време?
-Всички са ме забравили явно-промълви момчето и продължи. Никога не се беше чувствал така тъпо.Чуха се гласове. Дерек ги чу, но не обърна внимание. Бяха познати. Момчето видя силуетът на човека, който говореша. Лампата осветяваше само краката му, защото беше спрял. Това беше...

Алис стоеше в близост до една улична лампа,на нейната улица и говореше с един ней стар познат...Когато разговорът приключи,Алис се обърна и тръгна,но в този момент видя Дерек Уърлд.Тя се приближи към него,но той беше в гръб.Алис се спъна в роклята си и падна.Дрек се обърна и се учуди какво прави професорката на тази улица.Младата жена стана и се обърна към Дерек:
-Добър вечер!Какво правите тук?-Професорката също незнаеше какво прави Дерек тук и го попита...

-Аз живея тук. Малко по-нагоре по улицата. А вие да не живеете тук? Добре ли сте?-попита момчето и видя, че от коляното на професорката тече кръв.
-Елате професоре, ще ви превържа..-каза Дерек и тръгна след професорката си по пътя към вкъщи.

Алис се успокои и отговори:
-И аз живея тук..малко по нагоре,а за коляното не се притеснявайте ще се оправи.-Алис тръгна към утях,но Дерек...

-Може да се инфектира, професоре-каза Дерек и извади пръчката си. - Акцио аптечка-тутакси се появи една бяла кутия. Той я отвори и извади памук, спирт и бинт. След малко превърза професорката си и...

Алис беше благодарна,но се и ядоса и набързо смъмри Дерек:
-Ами ако някой те беше видял?..Помислихте ли за това?-Алис се изправи и строго погледна ученика:
-Благодаря ти,но ако някой те беше видял?...

Дерек се изправи и сведе поглед. Наистина не бе помислил за това.
-Сега нали сте по-добре професоре? И вие ли се чудите как да убиете скуката?-попита той и взе аптечката.

Алис се разсмя и отговори:
-Благодаря..добре съм.Всъщност аз се прибирах,а вие?-Алис изгледа очудено ученика..

-Мотаех се. Тази вечер е много скучна.

След раздялата си с Ренесме Дерек нямаше какво да прави, освен да страда. Не беше точно раздяла, а късане, заради друго момче. Изборът на Неси намали самочувствието на Дерек. Трите ранени места след боя пред дискотеката бяха превързани и сега заздравяха. Сега Дерек лежеше на дивана и страдаше. Нямаше никой на своя страна. Момчето не говореше с никой последните 2 дни. Сети се, че може да вземе вана, но нямаше да има никакъв ефект. Тръгна към банята бавно, качи се по стълбите, влезе в банята, напълни ваната, съблече се и легна в нея. Продължаваше да мисли за случилото се. Измина половин час и Дерек излезе от вече не чак толкова релаксиращата вана. Взе хавлия и обви с нея кръста си. Тръгна към гардеробната и обу само къси панталони. Заслиза по стълбите и отиде в хола. Тъкмо седна и на вратата се звънна.
"Кой се е сетил точно сега? Само не и глупавата съседка.."-мислеше си. Погледна през прозореца, докато вървеше към вратата. Там беше...

Когато се прибрах беше към три часа сутринта и едвам намерих сили да си взе душ и да си измия зъбите. След посещението си в банята, се отправих в стаята си и облякох набързо някаква пижама.
Докато спях, чух силно извъняване, идващо от шкафа до леглото ми. Така се стреснах, че паднах от леглото.
- Ауу!
Потърках сънено очи, за да се орентирам къде съм. Телефонът продължаваше настоятелно да звъни, докато не се пресегнах и вдигнах без да видя на дисплея кой ме търси.
- Ало? - прозвучах дрезгаво оъ съня.
- Миличка, надявам се да не съм те събудила - беше майка ми.
- М - прекъсна ме прозрявка. - Мамо?
- Обаждам ти се да знаеш, че до няколко седмици ще си дойдем с баща ти - обяви гласа от слушалката.
- Добре, аз съм тук, няма да мърдам.
Тя се засмя, което беше не обичайно.
- Е, ще затварям. Ще се чуем по-късно.
Това ме изненада.
- Добре, чао.
Тя затвори, а аз се строполих на пода. Погледнах часа.
- СЕДЕМ!? Ъъгхх..
След една, две минути станах. Знаех, че няма да мога да заспя отново и се освежих в банята. Преоблякох се и слязох на долния етаж. Нямаше нищо интерестно на ТВ-то, не ми се сядаше на компютъраа.. Скука! Хейли сигорно щеше да спи до обяд, за това идеята да и се обадя отпадна.
Сетих се за Дерек. Не го бях виждала от дискотеката. Реших да отида да го видя как е след раздялата си с Ренесме, но.. толкова рано? Е, ще рискувам да го събудя. Обух си гуменките, взех си ключовете, слушалките и телефона и тръгнах към къщата на Дерек.
Не беше много наблизо, но ходенето ми се отрази добре. След двайдесет минути пътуване пеша, пристигнах. Звъннах на звънеца и зачаках някой да ми отвори.

П.П: Дрехите: http://girlsandstuff.files.wordpress.com/2009/12/vanessa_hudgens_knee-high-socks-shirt-sexy.jpg

Дерек си легна в 2:30 сутринта. Не можа да спи. Местеше възглавницата навсякъде из леглото и продължаваше да се мъчи да заспи. Заспа към 3. Сутринта го събуди звънецът на външната врата.
-Екстра събуждане-мърмореше си той докато нахлузи тениската си и тръгна по стълбите надолу. Отиде да отвори и видя Кристен.
-Здревей Кристен-поздрави Дерек все още изненадан от посещението на Крис. - Какво правиш тук?
-Ами, дойдох да те видя. Не те бях виждала от дискотеката-отговори тя и погледна надолу.
-Влез-покани я момчето.-Кафе?
-Да, благодаря. Накъде е холът?
-Тръгни наляво, надясно и давай напред, докато го стигнеш-засмя се на думите си Дерек. Отиде и направи две чаши кафе. Тръгна към хола, където Кристен беше седнала да дивана. Подаде й чашата с кафето и седна до нея.

- Е, добре ли си? Съжалявам за това в дискотеката.. - попитах.

-Крис, ти не си виновна..Ренесме направи грешката. После ще си понася последствията..-отговорих и отпих от кафето си. -Иначе съм добре, но все още ми е гадно. Как е при теб?-смених темата бързо и допълних. -Нещо ново има ли?

- Ами, добре.. Все същото. Почтии - засмях се. - Някой път трябва да излезем, за да те запозная с Томас.

-Добре-засмях се. - Искаш ли да поплуваме в басейна?

- О, не съм се подготвила с бански, но добре - засмях се.
Оставих кафето на масичката пред мен, а Дерек взе чашата.
- Аз ще ги оставя в кухнята, а ти можеш да се преоблече или каквото там ще правиш в стаята за гости.
- Супер, само да я намеря!
- На горния етаж, от дясно в дъното на коридора.
- Схванах!
Отидох и благополучно намерих стаята. Щях да плувам по потника и късите гащи, за това събух чорапите и съблякох якето. Оставих си и другите глупости на леглото и слязох.

» Трезора на Дерек
» Домът на Мелани Ууп
» Домът на Кейт Уотсън