Залата за ядене

Тук учениците от училище Дурмщранг закусват,обядват и вечерят.За да разберете кога можете да ги откриете тук погледнете темата "Програмата".

Кейт се събуди в девет часа, и сега, в девет и петнадесет, още сънена, беше в залата за хранене. Тя беше голяма, в четири маси. Уотсън седна на първата, на която имаше десеттина ученика. Кейт се прозя и започна да закусва. В залата беше тихо - като се смята големината. Момичето си беше донесло книга за четене. Реши най - сетне да я дочете и потъна в тайния свят на вампири и върколаци.

п.с. - О, Боже, не мога да повярвам как измислих последното изречение .

Алис беше станала отдавна,но си стоеше в стаята.Когато видя,че часът е девет и половина тя тихо излезе и се насочи към Залата за ядене.По пътя тя видя доста ученици,които я поздравяваха,а Алис им отвръщаше.Точно преди да влезе замалко да не падне,защото се спъна в дългото наметало,което прикриваше раменете и.Тя влезе и видя,че все още има ученици и учители.Учителите я поздравиха,а тя им се усмихна и леко им метна.Огледа се да не Габи да е между тях,но щом не я видя се насочи към една маса където бе седнало едно момиче.
-Здравей,ще може ли да седна?-Попита Алис...

-Мда, заповядай! - отговори Кейт. Момичето срещу нея беше висока, красива, а Уотсън вглеждайки се в изваяните черти и черти, се чустваше като *не-мога-да-го-опиша-с-думи* нещо.
-Името ми е Кейт Уотсън, мога ли да попитам за твоето? - усмихна се първокурсничката и зачака отговора на събеседничката си...

-Алис Кълън,приятно ми е г-це Уотсън!Та,какво четете?-Отвърна Алис и седна до момиче с книгата.

-Г-г-госпожице Кълън, не ви познах! Извинявам се! - каза Кейт, видимо сконфузена от ситуацията. - Чета "За стърчането" от Слави Трифонов. Просто нещо за запълване на времето... Г-це Кълън, времето за хранене свършва, искате ли да се разходим някъде? - попита Уотсън, надявайки се отговора да е положителен.

-Първо не се притеснявай!Второ,тази книга не съм я чувала,интересна ли е ?И трето с удоволствие ще се разходя с теб!Какво ще кажеш да отидем до Слънчевата гора?-Отвърна Алис и стана от масата...

-С удоволствие! - отвърна Кейт и двете с професорката се запътиха към Слънчевата гора.

-Здравей, Вен. - поздрави Кейт момчето и седна на масата. Започна да яде, но нещо я притесняваше. Къде ли е госпожица Кълън? - чудеше се момичето.

Алис вървеше доста бързо,чак бягаше.Когато влезе в Залата за Хранене тя видя мъжът,който беше отвън на учителската маса.Зачуди се дали да отиде там или да седне до Кейт и Вен,които ядяха на съсдна маса.Накрая тя седна да Кейт:
-Хей,започнали сте вез мен!-Каза Алис,сипвайки си от картофеното пюре пред нея...

-Ами.. Незнам, Вен.. Каква музика харесваш? - попита Кейт. И в това време дойде госпожица Кълън.
-Здравейте! Започнахме, защото мислехме, че няма да дойдете скоро.. - каза гузно Кейт. И си взе малко пържени тиквички.

-Шегувам се!Няма от какво да се притеснявате!Извинявам се за закъснението!Бях се отнесла нанякъде!-Каза Алис и погледна отново към онова момче на Височайшата маса.Кейт сигурно забеляза,че проф.го гледа,защото каза...

Както винаги, Кейт забеляза, че има нещо странно. Г-ца Кълън гледаше към височайшата маса.
-Госпожице, защо не отидете? - попита Уотсън.

-Аз,на Висачайшата маса!О,не,не,не.Не мога,срам ме е,а икато гледам има само мъже,ако и вие дойдете г-це Уотсън ще е по-добре?-Завърши алис и погледна миловидно Кейт...

-И аз харесвам рока!-Отговори на въпроса на Вен и се обърна към Кейт:
-Е,ще дойдетели с мен г-це Уотсън?-Попита Алис и зачака отговора на Кейт...

-Ами.. МОЛЯ? НА ВИСОЧАЙШАТА МАСА? АЗ? Госпожице, това ще бъде истинско удоволствие за мен. Вен. И аз харесвам Рок, всъщност почти всякаква музика. Е, госпожице Кълън, тръгваме ли? Добре ли изглеждам? - попита Кейт.

-Да вървим,Библиотеката става ли?-Попита Алис,излизайки от голямата зала...

Джордж отиде в залата за хранене на училището Друмщанг. Помещението беше сравнително пълно. На първата маса бяха останали две три места. На втората бяха останали много,на третата нямаше празно и на четвъртата бяха останали повече от половината места. Той се огледа защото все още нямаше никой от Хогуортс. Той тръгна към втората маса но точно преди да седне на стола кимна на директора Игор Караков и на останалите учители в залата. Когато седна му стана тъжно че още не е почнала учебната година в Хогуортс и не е седнал на столовете там защото му се искаше да сравни кои столове са по - удобни. Джордж видя че на масата бяха наредени различни гозби и напитки и не знаеше откъде да започне. Но въобще не му пукаше и започна да се тъпче с различните вкусотии на масата докато дойде някой от неговото училище.

Джордж видя че един от Хогуортс е седнал на една от масите.Той стана и отиде принего.
-Здравей! Може ли да седна?-попита Джордж.

-Благодаря ти!-отговори Джордж и седна.
-Приятно е! Жалко само че Хогуортс не отворен. Къде са ми обноските? А ти как си?

-Ами не знам. Аз съм такъв не от най-умните но трябва да си размърдам мозъка. Ами например за това че след няколко дни ще бъдем врагове или това не е умна тема. Ти какво мислиш.Ако си съгласен ще си говорим за това.

-Попринцип искам да съм навсякъде само не в Слидерин но не ми е по силите. Съжалявам. Ако можех щях но не мога просто.

Ами не! Съжалявам ако искаш ме изгони но не мога.

Джордж стана от масата и излезе от залата.

Алис вървеше бавно,защото нямаше за къде да бърза.Тя вече беше закъсняла.Стигна пред Залата за хранене и някакво момче без да иска я блъсна и тя падна.Момчето явно не е разбрало,че тя е на земята,защото продължи да бяга към масата си.От Височайшата маса,където бяха седнали директорът и още няколко учители,директорът стана и се запъти към нея,но тя го спря.Той се върна на мястото си,а Алис се опита да стане,но изведнъж усети две ръце,които я бяха хванали едната през кръста,а другата държеше дясната и ръка.След като се изправи тя се обърна да види кой и е помогнал,но не видя никого,явно човекът си е тръгнал.Тя изтупа дрехите и влезе в стаята.Вътре нямаше много хора,а от Хогуортс разпозна Анабел Биянчи,която седеше на една от масите.Алис се зачуди дали да не отиде при нея,но когато погледна към Височайшата маса видя,че директорът я вика.Тя се приближи и седна на едно място точно до Игор Каркаров.Те се здрависаха и той я попита:
-Добре ли си Алис?-Видимо притеснен директорът я попита.
-Да,няма ми нищо!-Отвърна момичето и сложи в чинията си една препечена филийка.Директорът и Алис разговаряха по различни теми.Ту за Дурмщранг,ту за Хогуортс.Когато вече се наяде,Алис си взе довиждане със директорът и излезе от Залата за хранене.