Коридорите

Тя вървеше, забучила поглед в земята и с бумтящи слушалки в ушите. Мислеше за дома си. Мислеше как се справят сестрите и с бизнеса си, какво прави кученцето и - Хелън. Липсваше и зеленината на тревата около къщата, просторното място, огромния басейн, стаята... И както мислеше, тя се блъсна в някого, което предизвика махането на слушалките и.
-Добре ли си? - попита тя момичето в което се блъсна.

Ехо! Здрасти! Как си Анабел? Какво искаш да правим?

Това си ми и задължение,но ако искаш да те оставя да се прибереш сама- ОК няма проблем. Изчаках отговора й.

След часа по трансфигурация,реших да се разходя.Замислих се къде не бях ходила и къде би ми се искало да отида.Веднага се сетих.. подземията.Там имаше толкова много коридори.Можеш да намериш толкова много неща.Малко ме беше шубе,но любопитството надделя.Мислех си да извикам и Крис да дойде с мен,но не успях да я намеря.Затова с бавни крачки се запътих към подземията.Започнах да изучавам коридорите.Накрая си избрах един и тръгнах.Както си вървях на фенера ми му стана нещо и изгасна.Започнах да го удрям с ръка,когато се блъснах в някого и се озовах на земята.Тръпки ме побиха.фенера светна и отрази сянката на човека или каквото там беше.Не бях изпитвала по-голям страх.Престраших се и много бавно започвах да дигам ръката си в която държах фенера,тогава една светлина блесна в очите и ме заслепи...

Чух гласа,гласа който бе така познат,но след като имаше фенер,защо по дяволите не гледаше къде върви?
-Добре ли ти изглеждам!*изправих се *
Беше момиче започна да се смее
-Хей какво толкова казах?
-Ъм нищо но *превиваше се от смях*
-Крис?Ох извинявай че ти се развиках!*засмях се*Но защо ми се смееш? Нямаше отговор просто си се смееше започвах да се притеснявам.Да не би нещо да я е ударило?По едно време пред очите ми се появи една малка глава.КОгато се осъзнах видях че това бе малко гущерче започнах да пищя и да обикалям като луда в кръг,а Крис се смееше още повече.Накрая изтръсках горкото животинче от главата си и почти разплакана от смях и тъга едновременно погледнах Кристен
-Спокойно няма го!*каза ми тя с успокоителен тон,но нотката на смях все още се усещаше в гласа й*
-Да няма го! *простенах аз като малко бебе*Изведнъж и двете изпаднахме в еуфоричен смях от случилото ми се.Когато нещата се успокоиха Крис ми каза


ПП:Сори че завършва така дано не се сърдиш

- Искаш ли да отидем пак до магическия свят? - попитах аз.

П.П: Не, няма проблем!

Ох.. *засмях се аз* след онова обикаляне онзи ден и дискотеката мисля че нямам сили да стигна отново до магическия свят!*засмях ме се*
После се замислих и с леко тъжна физиономия и казах:
Нали не се сърдиш? 8направих мили очички* недочаках отговора й и стрелнах другия си въпрос ако искаш може да се размотаем на някое друго място в Хогуортс или пък ... или пък.. *замислих се и тогава в погледа ми се наби една огромна вървена врата* Или пък *усмихнах се самодоволно* Може да видим накъде води тази врата? *повдигнах вежди* Знаех че е опасно,но само едно "да" ми стигаше за да се впусна в това приключение.

Алис бродеше из училище за да намери един от духовете.Накрая тя рещи да злезе в подземията,защото попринцип там се събираха призраците на замъка.Когато слезе тя видя,че бокалите(не е така думата,ама я забравих как беше) светеха.Тя тръгна по посока на светлината и стигна до две момичета,които вървяха.Момичетата бяха Хейли и Кристен.Алис се приближи до тях и хвана едната за рамото.Когато момичето се стресна,професорката я пусна и попита момичетата:
-Какво правите тук?-Алис имаше строг вид,но говореше меко:
-Ако искате наказание,защо не си казахте?-Момичетата се опитаха да кажат нещо,но жната ги прекъсна и продължи:
-Е...какво пък,и без това сте нови тук,така че нямаше как да знаете!-Алис се усмихна и ги попита:
-А така и така сте тук...да сте виждали Почтибезглавия Ник?Сещате се....призракът!-Момичетата се спогледаха очудени...

Ъм ... Ъм.. Ъм.. *двете с Крис говорехме и размахвахме ръце* учителката ни гледаше все така спокойно.Накрая ми стана неудобно от глупавото ми държание,преглътнах и се опитах да проговоря.
-Първо проф. Кълън искаме да ви се извиним нали така, Крис? *обърнах се към нея, а тя ме гледаше с поглед който казваше "какво за бога правиш?" тогава аз започнах да кимам с глава и Крис измънка едно "мхм" .
-И за съжаление не сме виждали призрака! Но ако искате можем да ви помогнем да го намерите? *усмихнах се и започнах да тръпна в очакване на отговора й. Имаше две възможности или щеше да ме сметне за много нахална да й говоря така или както и двете с Крис се надявахме отново да се смили над нас*